Бюрократичният апарат не е само държавната администрация. A e цялата надстройка на обществото. Всичко що е шеф, началник, аристократ, "комуто свещи палят православните скотове" и му изпъляват тъпите прищевки. Но не е достатъчно, надстройката само да бъде надстройка, за да кажем, че е бюрокрация. Трябва и още нещо - бюрокрацията е нещо тъпо.
Това е така, защото по-високите бюрократични нива са по-тъпи от по-ниските. Когато отидете да контактувате с ниските нива на бюрокрацията, и се удивлявате понякога (и дори често), колко тъпи са те, си задавайте понякога и въпроса, колко ли тъпи са по-високите и най-високите нива на бюрокрацията!
Когато обаче си отидете в къщи, когато направите всички глупости, които ще ви накарат да направите ниските бюрократически нива, задавайте си понякога също и въпроса, как така тия ви накараха да направите толкова много и такива големи глупости? Зададохте ли си вече точно тоя въпрос? А не само да си биете главите в стената на плача, задавайки си въпроса "Защо им плащам?"
Сега се поставете на мястото на ниските нива на бюрокрацията и си задайте друг въпрос: "Дали им е лесно на редовите служители, колкото и тъпи да са те, да изпълняват заповедите на още по-тъпите над тях?"
И си задайте също така въпроса, дали, след като вие изпълнявате тъпи нареждания на по-тъпи от вас, имате правото да обвинявате когото и да било?
Сега вникнете по-надълбоко в механизма на взаимодействието! По-тъпите искат да накарат по-нетъпите, да направят нещо и им измислят правила. А пък по-нетъпите се съпротивляват. Това е нещо като бягане с препятствия или слалом. Постоянно, по-тъпите заграждат по-нетъпите с препятствия. Но по-нетъпите постоянно успяват да преминат. След това по-тъпите слагат още препятствия. Накрая препятствията стават прекалено много. Поради това по-нетъпите се справят по-добре с тях и по-добре ги прескачат; а по-тъпите, т.е. тия, които са ги измислили - постоянно се спъват в тях.
Спъват се в тях, защото забравят. Като забравят, се опитват да го решават тоя проблем ( че нямат памет), като назначават по-голямо количество изпълнители, които да мислят вместо тях. Обаче изпълнителите са по-малко тъпи от самите тях и постоянно ги цакат някак си. Накрая най-тъпите бюрократи решават, че им трябва електронно правителство. Демек до сега е действала някаква неведома причина и постоянно е увеличавала бройката на бюрократите, но сега ще й резнат зелката на причината и ще направят съкращение на бройката на бюрократите. При което разбира се ще бъде направен отрицателен подбор и ще останат по-тъпите. Причината обаче пак ще ги изработи. Или по-точно - тя ще ги доработи от там докъдето е стигнала. Нейното се не губи, не го ли разбират? Не го разбират - аз па кво ги питам? Имайте предвид, че тия дето ще ги уволнят си остават живи! Няма да се спасят от тях.
Мeждувременно, тъпите бюрократи са измислили и как да се разтоварват, когато им писне да измислят глупости. Обикновено играят хазарт. Най-ниските нива играят еврофутбол, ходят в казино или пускат тото. По-високите залагат на конни надбягвания. Най-високите бюрократични нива си организират войни - малки или големи. В тия войни, по-ниските не само бюрократични, но изобщо обществени нива се стрелят. А високите бюрократични нива залагат. Когато някой от играещите загуби, т.е. когато му утрепят бюрокрацията на която е заложил, тоя ги обижда посмъртно че са простаци.
Те са си такива. Щом играят по свирката на по-прости от тях, значи са си прости. Вие също. Отдавна обаче очаквам да излезе закон, според който по-ниските бюрократични нива, ще са длъжни да скачат от третия етаж надолу с главата. И който скочи, ако оцелее му се дава премия. А ако не оцелее, не му се дава. След измислянето на такъв един закон (всъщност, не е нужно да го измислят, защото аз вече им го измислих) не се знае какво ще стане и поради това, ще падне голям хазарт. Джакпотът трябва да бъде даден на тоя който е заложил, че някой от скочилите, все пак може и да оцелее. Не е сигурно също така, колко от служителите ще скочат и колко няма да скочат. Все пак тези са като вас (спомнете си как много пъти успяват да ви накарат да правите това което не искате): в тях се борят разумът и онова нещо - невероятно, фантастично, което ги кара постоянно да изпълняват каквото не трябва.
Но не е ясно дали в тоя случай не трябва да се скача или трябва. Защото от една страна - бюрократичният щат е твърде раздут и трябва вече да бъде намален; а от друга страна - не е и ясно, дали по-високите етажи на бюрокрацията няма да проявят по-голяма склонност да скачат надолу с главата. От тяхната позиция на независимост на гледната точка, може да виждат шанс за добра печалба. Това означава, че тия дето скачат сами си договарят премията. И е интерсно каква е цената за която ще се споразумеят с останалите щураци. Представете си значи, че хайлайфът на бюрокрацията, обяви премия за ниските бюрократи да скачат! Но те не искат. После шефовете увеличават цената, после още и т.н. Премията става умопомрачителна и някои вземат, та не издържат. Е, кои ще са тези - ниските или високите?
Невъзможни работи няма. Познавам даже една дето скочи наистина от моста и си счупи крака. И после, на въпроса "Защо е скочила?" отговори точно така - че невъзможни работи няма. Никой не й е обещавал никакви премии. А с премии?
Ако си мислите че такива работи са невъзможни, гледайте "Рим на аристократите"! Хем да разберете идеята на новото време, да се кара кораба без моряци.
Това със скачането надолу с главата от третия етаж ми хрумна, защото навремето, когато бях в детската градина и някой направеше нещо нередно, другарката му се скарваше, а той й отговаряше, че Гошко го е накарал. Тогава другарката питаше: "Ако Гошко те накара да скочиш от третия етаж, ще скочиш ли?"
И мисля аз над тоя въпрос ето вече толкова години. А откак се е пръкнала демокрацията и демократичните другари и другарки взеха да ни повтарят, че законът не можел да се коментира, а трябвало да се спазва, взех да си мисля, дали ако излезе закон, според който всички да изпонаскачаме от третия етаж, аз ще събера сили, за последен път в своя живот, да оцелея и след такъв един скок?
Най-често това ми го казваха административните служители и полицаите, та по-късно взех да се питам дали тези роботи, така добре програмирани да вярват в държавата-майка, закрилница, ще изпълнят дълга си, да скачат, когато законът - вездесъщият, мистичният ги хипнотизира? Колкото и тъп да е един закон, колкото и очевидно да е това, административните служители настояват, че трябва да бъде спазен, защото е закон.
Не ги ли е научила тяхната другарка още в детската градина, че трябва да мислят със собствената си глава? Или ги е научила, че ако Гошко ги накара да скочат от третия етаж не е правилно, защото Гошко не е никакъв; но ако ги накара другарката, тогава може? И дали тя ги е учила криво или те криво са я разбрали?
Да, казват нискостоящите другари-бюрократи, тъпо е това дето ни кара държавата да ви накараме, да го правите. Но ние ще ви накараме. Иначе - глоба, затвор, конфискация.
ОК, сега скачайте, другари и другарки!
Не щеш ли обаче, мислите ми бяха съвсем изненадващо запратени в друга посока - не е необходимо да има закон, който да те кара да скачаш. Защото аристократическите народи от Западна Европа сами си скачат от терасите на Слънчев Бряг, когато идват в България. При това за забавление. Та си викам: тц, тц, гледай ти, какво нещо! Ма те си скачат и без закон! А докато аз мисля по неразрешимите въпроси, изскачат един ферман други, за които не съм и подозирал, че съществуват. И сега в главата ми се заформя по-кардинален въпрос "А колко ли са въпросите, на които не мога да си отговоря и дори не зная, че съществуват?"
Защо ли им трябва на другарките от детските градини да задават на децата въпроси? Не може ли бюрокрацията да им дава направо тъпите отговори?
Защото ето не щеш ли, идва едно дете от детската градина и задава невъзможен въпрос: Ако има кардинално противоречие в нарежданията отгоре, според което, нарежданията не трябва да се изпълняват, тогава какво става?
А какво става, уважаеми другари и другарки, дето си мислите, че като сте се прекръстили на господа и сте станали по-добри, ако царят на когото служите е гол, но го няма детето, което да ви обърне внимание на това?
Уважаеми бюрократи, кой цар ще си харесате, да ви накара да скочите от високото? И как така, по-тъпите успяват, да накарат по-нетъпите, накрая и да скочат? Как така, като им дойде накрая и детето, да ги убеждава да не скачат, те не го слушат? И как така, в края на краищата скачат по-тъпите, въпреки че точно тях никой не ги кара? Бога ми, ще се побъркам от толкова въпроси!
П.П.
Днес, 11 февруари 2014 г. по някакво телевизионно предаване чух, че най-смели на олимпиадата в Сочи са жените. Защото има няколко, които са си признали, че са лесбийки. А мъжете, тия пъзльовци още не си признават, че са педераси. Демек, бъдете смели и си признайте истината - че сте педераси!
Нее, най-смели не са тия, дето си признават, че са педераси. Най-смели са тия, дето ще скочат от третия етаж надолу с главата. Жените ли са първи? Айде бре, в Слънчев бряг смелчаците откриха сезона още по-миналата година!
