Постинг
10.11.2012 18:41 -
Частната собственост
"Частната собственост трябва да бъде отменена!" Маркс
Понятието "частна собственост" е голяма мистерия.
От една страна частната собственост, означава отговорност и ангажимент към нея. Т.е. тоя който е собственик е роб на собствеността, в натрупването на която може и да е участвал с къртовски труд. Повече или по-малко.
От друга страна частната собственост дава и облаги на своя собственик.
От трета страна, частната собственост не е произведена само и по волята на собственика си, а и от значителен дял и чрез волята на останалото общество. В нея са вградени и костите на умрелите.
Има значение дали има съответствие между вложения труд от страна на собственика за създаването и придобиването на частната собственост и облагите, които произтичат за собственика, които произтичат от собствеността. Може някой да се нарича собственик, но облагите от собствеността му да са силно подкастрени; и обратно - може някой да не се нарича собственик, но облагите от чуждата собственост за него да са големи. Подобни софистически разминавания имахме, както при комунизма, така и днес.
Тая химия за това взаимодействие между различните индивиди в обществото, при която разпределението помежду им на отговорност и облагодетелстване, тая химия, на това, дали има съответствие между вложения труд, степента на неговата обществена полезност, природосъобразност и консумацията на плодовете му е най-важната част на обществената задача. При това като се отчита и нуждата от развитие на тоя или оня икономически сектор в съответствие с времето. Именно при нейното решаване е изключено обществото, поради липсата на демокрация и именно с правото за нейното решаване съответно са свързани и привилегиите на елита на власт.
Колкото повече тоя елит на власт е по-неграмотен, толкова повече той иска да взима от тия, които извършват обществено полезен труд, без да им дава. Ако елитът на власт не е неграмотен, той ще мотивира здравите обществени сили с правилно разпределение и обществен дебат. Обаче това е сложна сметка, която не може да бъде направена от един човек, нито от група неграмотници, които не отчитат реално съществуващите обществени сили, защото игнорират значението на народа. Не на друг, а на народа!
Реално, икономиката на обществото е собственост на цялото общество. Но благата и правата за взимане на решения, както и отговорности са разпределени неравномерно. Най-голям дял от благата и правата за взимане на решения са на хората, стоящи на върха на обществената йерархия. Най-малък дял са на хората стоящи най-долу в йерархията. Ако липсва истински конкурс, който отчита волята на мнозинството и издига най-отгоре най-кадърните ( а най-кадърните, никога не са най-лакомите), няма значение, дали икономиката формално се нарича частна собственост на малцинството или се нарича народна собственост. Защото нито партийната номенклатура може да управлява с декрети, нито корпоративната номенклатура може да управлява с декрети. Нито може нещата да се оптимизират, като се обявят магнатите или комунистическите лидери за много велики и безгрешни. Или пък за благодетели, датели, майчици, бащици и пр. филантропни модификации на кислорода, дето го вдишваме.
Капиталистическото натрупване представлява опит на върхушката, да накара мнозинството да работи в името на нейната власт, като му налага икономическо ембарго. ( "Прогресивно производство на относително свръхнаселение или производствена резервна армия" точно е казано именно от Маркс)
Това ембарго произтича от правото на частна собственост. Т.е. от това, че обществото признава правата на намаляващия брой собственици, да се разпореждат с основната част от обществената икономика. Вместо да бъде правилно разпределена, под формата на частни собствености, тая икономика е зверски коцентрирана, под формата на частна собственост. По тоя начин същината на свободния пазар и смисълът на понятието частна собственост, което подразбира справедливо разпределение е напълно подменено. Зад едни и същи понятия са се скрили различни обекти.
Това се получава,защото от името на обществото, решава и се произнася една институция, която е вече в кардинално противоречие със самото общество - надстройката на обществото, държавно-корпоративната върхушка. Ако забелязвате, току-що задрасках разделението на властите и границите между държавна и частна собственост. Държавно-корпоративната върхушка се опитва да ни внуши, че монополните й привилегии не са монополни, защото има разделение на властите в държавата. Същевременно надсройката на частните корпорации, според тях си е нещо съвсем отделно от държавата. Когато тия си присвояват труда на другите, поради изключване на обществото от право да правят сметката, те казват "Това е мое!" Резултатът от това заклинание е че другите са много впечатлени. Което е доста интересен феномен. Излиза, че и през 21ви век цивилизованият човек е не по малко див от своя далечен предшественик.
Според тая логика, правото на частна собственост е най-голямо за хората стоящи на самия връх на обществената йерархия. Това винаги ще бъде така, и при правилна йерархия и при сгрешена. При правилна йерахия, частната собственост, щеше да бъде разпределена върху по-широки обществени маси. На днешно време има два върха:
-единият легитимен и по-малък (законодателната власт)
-другият нелегитимен и по-голям - корпоративната надстройка
Всъщност и първият е полу легитимен, защото би трябвало да е избран от народа, а не е. Ако първият беше избран от народа, вторият нямаше да съществува.
Затова съвсем леко ще парафразирам Маркс:
"Частната собственост над законодателната власт трябва да бъде отменена!"
Правото на частна собственост никога не е абсолютно. То винаги е относително. То е отношение между индивидите на едно общество, което е свързано с разпределението. Нито е възможно да се каже "Всичко е мое!", нито е възможно да се каже "Всичко е общо!" Защото веднага изникват един куп въпроси, които опровергават такива крайни твърдения. И историческото развитие, постоянно доказва, че няма нито вечна власт, нито абсолютно неравенство, нито абсолютно равенство. Въпросът за съотношението на разпределението никога няма да слезе от дневния ред. Той търси равновесието в тая изключително сложна и динамична система.
Философията на Маркс казва, че общественото развитие на всеки исторически етап е различно. Но базовата, философската същина не е различна. И понеже и според комунистическата философия, практиката е единствен критерии за истинност:
ПОСТАНОВЯВАМ, недоказаните на практика твърдения на Маркс, да се смятат неверни, до доказване на противното.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
