Постинг
17.03.2012 12:28 -
Свободният пазар не е функция на управлението на държавата
Автор: bgman13
Категория: Политика
Прочетен: 1620 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2012 12:34
Прочетен: 1620 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 17.03.2012 12:34
Като първо искам да дефинирам понятията "пазар" и "държава".
ПАЗАРЪТ
Пазарът е това обществено отношение, при което различните (пазарни) субекти разменят продукта на своя труд в определено съотношение (цена). За целта е необходимо на тези субекти да им е гарантирано правото на свободна воля, с цел да могат да избират търговския си партньор, както и сами да решават, дали да приемат предложената им цена или не. Ако такава( свободна воля ) липсва, ако не е гарантирана от обществения договор, значи не съществува и пазар.
Пълната липса на право на свободна воля е невъзможна. Това е валидно, както в смисъл, че еднакво за всички членове на обществото не е възможно да им бъде отнето правото да избират с кого и в какво съотношение да разменят;
така и в смисъл, че не е възможно да лишиш който и да е член на обществото напълно от правото му да влияе на цената при (фактически робския си статут) отношението си с околните. Може, но само ако тоя е умрял.
Тъй като горната логика е в зависимост от отношенията на едни хора спрямо други, тъй като свободата на едни е в зависимост от несвободата за други, е валидно и обратното.
Т.е. както не е възможно напълно да липсва свободен пазар, така не е възможно напълно да съществува свободен пазар. Ограничението на това , както и неговата степен обаче, може да бъде както от обективни фактори, така и от субективни.
Обективните фактори са отделните хора, това че те са различни, както и базовите ресурси на средата - жива и нежива природа. По отношение на последните, човешкото общество се държи като единен организъм. Тоя организъм не може да си позволи да реагира неадекватно спрямо тях. Ако и доколкото тоя обществен организъм въпреки това го прави, то това е по субективни причини. Т.е. вътрешно присъщи му особености, които макар и съществуващи поради обективни причини, подлежат на промяна.
Кои са те? Някой може би си мисли, че става въпрос за човешкият матриал. Но той подлежи на промяна именно от условията на средата - на първо място обществена: АКО ИМА ИСТИНСКА КОНКУРЕНЦИЯ...
Някой може би си мисли, че ако един успява, значи е кадърен и че това винаги е така. И че следователно истинска конкуренция няма как да няма. Но в такъв случай Андерсен нещо се е объркал, когато е написал приказката си за новите дрехи на царя. А тая приказка има статут на природен закон. Същината й се състои в това, че обществото често подкрепя голия цар. От което се пречи на истинската конкуренция. Оттам на правилната йерархия. А оттам и на адекватната реакция на обществения организъм спрямо базовите ресурси на средата.
ДЪРЖАВАТА
Ще рече, че решаващо значение за това, дали има истинска конкуренция има и начинът на обществена организация, която е в зависимост не от това дали държавата, царят (евентуално голият), контролира останалите, отнемайки от тяхната свобода, вкл. пазарна. А от правилната обществена реакция, сменяща своевременно негодния цар. Поради това, свободният пазар не е функция на това дали свободата на нискостоящите в обществената йерархия е ограничена в някаква степен от високостоящите в обществената йерархия. От държавата. Защото това си е напълно в реда на нещата, на държавата това й е работата - да контролира, да води останалите.
Същевременно абсолютният императив за ненамеса на държавата на пазара е смешен, той никога не е бил факт, и дори теоретично, такова нещо като абсолютна ненамеса на държавата на пазара е невъзможно. И дори нещо повече - държавата е част от пазара. Бидейки част от пазара, тя е относително по-силния фактор при договаряне на цената (и не само на цената) между върха на обществената йерархия и останалата й част.
Но въпросът е, дали тоя фактор е истински елит или в някаква степен негоден. Освен това на днешно време е много актуален въпросът, дали държавата е държавата?
Обществената йерархия се състои от база и надстройка. Върхът на йерархията е надстройката. Това което управлява е надстройката. То е част от пазара. Българската държава е част от пазара, националните държави са част от пазара. Но на тях господстващата идеология им е отнела правото (макатр и теоретично) да определят цената на пазара. Какво означава това? Не е ли държавната власт пълноправен цар, който е номиниран от общестовото именно да управлява?
Не е. Националните държавни власти са васални на корпоративната държавна власт. Корпорацията е неразделна част от целият обществен организъм. Корпоративната власт е надстройката на корпоративната държава. Но тая държава разполага с по-голям ресурс от националната. Разделението на корпоративната държава от националната е само формално. Не е възможно едни обществени субекти да не взаимодействат с други, още повече съжителстващи в непосредствена близост до тях. Не възможно в човешкия свят да не влизат в договорни отношения и т.н. Корпоративаната държавна власт има официално (формално) право да влияе на пазара и да определя цените. корпоративната държавна власт има правото да бъде пазарен субект. Националната държавна власт, няма такова право. Тя има правото единствено да бъде административно-правен придатък на корпоративната държава. И послушен изпълнител.
Затова аз ще говоря за една обществена йерархия, която има една надсторойка, макар и много сложна. Това е държавата. Центровете на тая държава са по-скоро в корпорацията, но са се скрили неумело, зад националните държави. Това не е конспирация, това е корпорация. Властта в нея е на динстически принцип, тя е по-голяма от тая в монархиите. И дори се е скрила зад демокрацията. Корпоративната държава има право да определя цените на несвободния пазар. Но тоя пазар е несвободен, както вече казах, не поради това, че е под конторла на корпоративната държава. Той е несвободен, поради невъзможността на обществото да се организира правилно, да излъчи правилния цар, да формира правилната йерархия и съответното адекватно поведение на обществения организъм спрямо околната среда.
Свободният пазар следователно е тъждествен на правилно-организиран конкурс, за заемане на работните места на върха на обществената йерархия,пред правилата на който всички граждани са равнопоставени.
ПАЗАРЪТ
Пазарът е това обществено отношение, при което различните (пазарни) субекти разменят продукта на своя труд в определено съотношение (цена). За целта е необходимо на тези субекти да им е гарантирано правото на свободна воля, с цел да могат да избират търговския си партньор, както и сами да решават, дали да приемат предложената им цена или не. Ако такава( свободна воля ) липсва, ако не е гарантирана от обществения договор, значи не съществува и пазар.
Пълната липса на право на свободна воля е невъзможна. Това е валидно, както в смисъл, че еднакво за всички членове на обществото не е възможно да им бъде отнето правото да избират с кого и в какво съотношение да разменят;
така и в смисъл, че не е възможно да лишиш който и да е член на обществото напълно от правото му да влияе на цената при (фактически робския си статут) отношението си с околните. Може, но само ако тоя е умрял.
Тъй като горната логика е в зависимост от отношенията на едни хора спрямо други, тъй като свободата на едни е в зависимост от несвободата за други, е валидно и обратното.
Т.е. както не е възможно напълно да липсва свободен пазар, така не е възможно напълно да съществува свободен пазар. Ограничението на това , както и неговата степен обаче, може да бъде както от обективни фактори, така и от субективни.
Обективните фактори са отделните хора, това че те са различни, както и базовите ресурси на средата - жива и нежива природа. По отношение на последните, човешкото общество се държи като единен организъм. Тоя организъм не може да си позволи да реагира неадекватно спрямо тях. Ако и доколкото тоя обществен организъм въпреки това го прави, то това е по субективни причини. Т.е. вътрешно присъщи му особености, които макар и съществуващи поради обективни причини, подлежат на промяна.
Кои са те? Някой може би си мисли, че става въпрос за човешкият матриал. Но той подлежи на промяна именно от условията на средата - на първо място обществена: АКО ИМА ИСТИНСКА КОНКУРЕНЦИЯ...
Някой може би си мисли, че ако един успява, значи е кадърен и че това винаги е така. И че следователно истинска конкуренция няма как да няма. Но в такъв случай Андерсен нещо се е объркал, когато е написал приказката си за новите дрехи на царя. А тая приказка има статут на природен закон. Същината й се състои в това, че обществото често подкрепя голия цар. От което се пречи на истинската конкуренция. Оттам на правилната йерархия. А оттам и на адекватната реакция на обществения организъм спрямо базовите ресурси на средата.
ДЪРЖАВАТА
Ще рече, че решаващо значение за това, дали има истинска конкуренция има и начинът на обществена организация, която е в зависимост не от това дали държавата, царят (евентуално голият), контролира останалите, отнемайки от тяхната свобода, вкл. пазарна. А от правилната обществена реакция, сменяща своевременно негодния цар. Поради това, свободният пазар не е функция на това дали свободата на нискостоящите в обществената йерархия е ограничена в някаква степен от високостоящите в обществената йерархия. От държавата. Защото това си е напълно в реда на нещата, на държавата това й е работата - да контролира, да води останалите.
Същевременно абсолютният императив за ненамеса на държавата на пазара е смешен, той никога не е бил факт, и дори теоретично, такова нещо като абсолютна ненамеса на държавата на пазара е невъзможно. И дори нещо повече - държавата е част от пазара. Бидейки част от пазара, тя е относително по-силния фактор при договаряне на цената (и не само на цената) между върха на обществената йерархия и останалата й част.
Но въпросът е, дали тоя фактор е истински елит или в някаква степен негоден. Освен това на днешно време е много актуален въпросът, дали държавата е държавата?
Обществената йерархия се състои от база и надстройка. Върхът на йерархията е надстройката. Това което управлява е надстройката. То е част от пазара. Българската държава е част от пазара, националните държави са част от пазара. Но на тях господстващата идеология им е отнела правото (макатр и теоретично) да определят цената на пазара. Какво означава това? Не е ли държавната власт пълноправен цар, който е номиниран от общестовото именно да управлява?
Не е. Националните държавни власти са васални на корпоративната държавна власт. Корпорацията е неразделна част от целият обществен организъм. Корпоративната власт е надстройката на корпоративната държава. Но тая държава разполага с по-голям ресурс от националната. Разделението на корпоративната държава от националната е само формално. Не е възможно едни обществени субекти да не взаимодействат с други, още повече съжителстващи в непосредствена близост до тях. Не възможно в човешкия свят да не влизат в договорни отношения и т.н. Корпоративаната държавна власт има официално (формално) право да влияе на пазара и да определя цените. корпоративната държавна власт има правото да бъде пазарен субект. Националната държавна власт, няма такова право. Тя има правото единствено да бъде административно-правен придатък на корпоративната държава. И послушен изпълнител.
Затова аз ще говоря за една обществена йерархия, която има една надсторойка, макар и много сложна. Това е държавата. Центровете на тая държава са по-скоро в корпорацията, но са се скрили неумело, зад националните държави. Това не е конспирация, това е корпорация. Властта в нея е на динстически принцип, тя е по-голяма от тая в монархиите. И дори се е скрила зад демокрацията. Корпоративната държава има право да определя цените на несвободния пазар. Но тоя пазар е несвободен, както вече казах, не поради това, че е под конторла на корпоративната държава. Той е несвободен, поради невъзможността на обществото да се организира правилно, да излъчи правилния цар, да формира правилната йерархия и съответното адекватно поведение на обществения организъм спрямо околната среда.
Свободният пазар следователно е тъждествен на правилно-организиран конкурс, за заемане на работните места на върха на обществената йерархия,пред правилата на който всички граждани са равнопоставени.
Следващ постинг
Предишен постинг
