Постинг
10.03.2012 11:19 -
ОТКЪДЕ ИДВАМЕ? КОИ СМЕ? КЪДЕ ОТИВАМЕ?
"В живота ни следовност обща има,
що отговор на прежни дни таи,
И разбереш ли я ти ще предричаш,
вървежа на събитията вярно."
Шекспир, "Хенрих IV"
"Да, еврейският въпрос е тук. Може да не го виждаме. Може и кротко да си мълчим за него. Може дори преднамерено да отричаме съществуването му. Но той е тук и с времето всички ще бъдат принудени да го усетят. След време кроткото "шът-шът!" на разни свръхчувствителни или дресирани социални кръгове няма да бъде достатъчно, за да потисне присъствието му."
Хенри Форд
"Този, който не е запознат с юдейския въпрос, няма право да говори за бъдещето на народите"
ген. Шиоден
Ноам Чомски, професор по лингвистика и философия в Масачузетс, личност с многопрофилна специализация и минаващ за най-авторитетен левичар и критик на политиката на САЩ е много аналогичен на Маркс.
Няма значение, че разобличаваш някого или нещо, няма значение, че разкриваш истини - въпросът е какво целиш. Ако е възможно да бъде индентифицирано кардинално противоречие в думите ти, от което се изяснява, че ни водиш към фалшива ахилесова пета на злото и начин за неговото поразяване, вероятно си истински вълк в овча кожа и на Чомски му се белее най-малко единият зъб.
Башвълците са точно такива, такъв беше и Маркс.
"В "Комунистически манифест" Маркс поставя диагнозата на болестта ("пролетариатът няма собственост") и като лечение предлага самоубийство ("теорията на комунизма може да бъде изразена с една фраза: отменяне на частната собственост")."
Дъглас Рид
Маркс говори за "революционна диктатура на пролетариата". Как точно ще бъде гарантирано, че законодателната власт ще бъде под контрола на пролетариата? Никак. Комунистическата партия, като съзнателен авангард, знае какво му е нужно на пролетариата - най-важното е да се изтепаме.
И Ленин много ефектно допълва, че завземането и задържането на властта е трудно, но хиляди пъти по-трудно е да се преодолеят частнособственическите навици на милиони и милиони селяни и др., и да бъдат превърнати в съзнателни комунисти. Не се смейте, не е смешно!
В книгата си "Провалени държави (злоупотребата с властта и атаката срещу демокрацията)", Чомски, след като подробно и аргументирано доказва "че американската система в своята цялост е изпаднала в сериозна криза, че е поела в посока предвещаваща залеза на нейните исторически ценности на равенство, свобода и пълноценна демокрация.", че "започва да придобива някои от характеристиките на провалена държава, да приема облика, традиционно приписван на държави, считани за потенциална заплаха за нашата (на САЩ) сигурност", че "Дори да са налице демократични форми, те страдат от сериозен дефицит на демокрация", след всичко това Чомски предлага следното лечение:
"Освен познатите предложения за справяне с кризата, която достига до нивото на въпрос на оцеляване, вече бяха споменати няколко прости предложения за Съединените щати: (1) да се приеме юрисдикцията на Международния наказателен съд и на Световния съд; (2) да се подпишат и продължат протоколите от Киото; (3) да се позволи на ООН да поеме ръководството при международните кризи; (4) да се разчита по-скоро на дипломатически и икономически, отколкото на военни мерки при противопоставяне на терора; (5) придържане към традиционното тълкуване на Хартата на Обединените нации; (6) отказ от налагане вето на резолюциите на Съвета за сигурност и "добронамерено зачитане на мнението на човечеството", както съветва Декларацията за независимост, дори ако властовите центрове не са съгласни; (7) рязко съкращаване на военните разходи и рязко увеличаване на социалните разходи. 3а хората, които вярват в демокрацията, това са съвсем традиционни предложения: те са мнението на мнозинството от населението в САЩ, в повечето случаи - преобладаващото мнозинство. И са радикално противоположни на държавната политика. Вярно е, че не можем да бъдем твърде сигурни относно общественото мнение по такива въпроси поради друга особеност на дефицита на демокрация: темите рядко се разискват публично и основните факти са слабо познати. Едно силно разединено общество до голяма степен лишено от възможността да формира обмислени менения."
Как ще бъде гарантирано, че висшите международни институции са под контрола на "мнението на човечеството"? Никак.
Чомски просто играе ролята на добрия полицай, който предлага на пролетариата, посплашвайки го с ядрена и екологична катастрофа, да приеме новия по-висш етап (модел) на световно господство. Преди това лошият (държавно-корпоративен) полицай създаде пролетариат.
Основната база на еврейската интернационална финансова върхушка през XX-ти век беше маскирана като САЩ, а сега предстои да се маскира като нещо друго. И Чомски оплаквайки демокрацията, предлага режим.
Т.е. изпълняват се заветите от "Протоколите":
"Докато ораторът има право да бърбори, журналистът - да драска безсмислици, а пролетарският работник, превит на две над тежката си работа и смазан от съдбата на живота си няма други доходи освен тези, които му дава нашето управление, ние ще успеем да купим с жалки трохи, неговия глас в подкрепа на онова, което диктуваме",
"Гоите са загубили навика да мислят, освен ако ги подпомагат внушенията на нашите специалисти.",
"Но ние няма да им дадем мир, докато открито не признаят нашето международно Свръхуправление, и то с подчинение, гарантирано от изготвените от нас документи, съдържащи задължителни за изпълнение решения."
Четете Чомски и ме коригирайте ако съм грешка, а аз ще се концентрирам върху две страници от горепосочената книга на Чомски:
"331
Първоначалният замисъл беше формулиран от най-влиятелния му създател Джеймс Медисън. * Той твърдеше, че властта трябва да е в ръцете на "богаташите на нацията... по-способните мъже". От хора "без имущество или надеждата да го придобият - разсъждава той в края на живота си - не може да се очаква да осъзнават в достатъчна степен нейните привилегии и да са достатъчно надеждни тя да им бъде поверена." Привилегиите не сана имуществото, което няма такива, а на притежателите на имущество, които следователно би трябвало да имат допълнителни привилегии в сравнение с обикновените граждани. По повод неговата "непоколебимост да защити малцинствата от посегателствата на мнознството спрямо техните привилегии", изтъкнатият историк и познавач на Медисън Ланс Бaниг: отбелязва: "съвършено ясно е, че той проявяваше специална загриженост към имотните малцинства". Медисън. със сигурност е бил наясно с общовалидността на твърдението на Адам Смит, че "гражданската власт, доколкото е предназначена да гарантира сигурността на имуществото, всъщност е учредена да защитава богатите от бедните или тези, които имат някакво имущество, от онези, които изобщо са лишени от такова". Предупреждавайки колегите си в Конституционния конвент за опасностите от демокрацията, Медисън ги моли да се замислят какво би се случило в Англия, "ако можеха да гласуват всички класи". В такъв случай населението би се възползвало от правото си на вот, за да разпредели земята. по-справедливо. за да се избегне подобна несправедливост, той препоръча разпоредби "в защита на малцинството на богаташите от мнозинството", каквито след това бяха утвърдени.
* Джеймс Медисън (1751-1836). четвъртият президент на САЩ, заедно с Джон Джей и Александър Хамилтън, като представители от страна на федералистите, се смятат за бащи на американската конституция. - В.пр.
332
Повдигнатият от Медисън въпрос е много древен и е разгледан от Аристотел още в първото класическо политическо произведение - "Политики", От редица системи, които изследва, Аристотел намира демокрацията за "най-приемлива", независимо че има предвид ограничена демокрация от свободни хора - точно каквато има предвид и Медисъндве хиляди години по-късно. Все пак Аристотел съзира дефекти в демокрацията, сред които е и посоченият от Медисън в Конвента. Бедняците "ламтят за богатството на своя съсед", отбелязва Аристотел, и ако тези богатства са съсредоточени в по. тесен кръг хора, бедните ще се възползват от свое. то мнозинство, за да ги преразпределят по-справедливо, което би било несправедливо: "В демокрациите богатите би трябвало да бъдат пазени; не само че имуществото им не бива да бъде разделяно, но и приходите също... би трябвало да бъдат защитени... Така благосъстоянието на една държава ще бъде добро, а нейните граждани ще притежават умерено и достатъчно имущество; защото там където някои притежават много, а други нищо, може да възникне прекалена демокрация", която не признава привилегиите на богатите, а може да се стигне и до още по-голямо разложение.
Аристотел и Медисън разглеждат един и същ по същество проблем, но стигат до противоположни изводи. Решението на Медисън е ограничаване на демокрацията, докато Аристотел предлага да се ограничи неравенството, което се съизмерва с програмите на социалната държава. За да функционира нормално една демокрация, твърди той, "би трябвало да се вземат мерки да се осигури [на всички хора] трайно благоденствие". "Печалбите от държавните приходи трябва да бъдат натрупвани и разпределя и контрол над богатствата и бизнес възможностите на страната"."
Аристотел значи смята, че опасността е в прекалената демокрация, която ще раздели имуществото на богатите. Да би станал той от гроба да види как всеобщото избирателно право роди най-голямото социално неравенство в историята на човечеството! Според думите на Аристотел излиза, че днес демокрация изобщо няма. И е така. Но Аристотел греши, все пак. Ако би станал днес от гроба, той щеше да види, че опасност от прекалена демокрация в човешката история никога не е имало. Това което рецидивира със злокачествено постоянство са именно тоталитарните системи.
КОЙ Е ОБЕКТИВНИЯ КРИТЕРИЙ, ОПРЕДЕЛЯЩ ЕДНА ДЕМОКРАЦИЯ ЗА ПРЕКАЛЕНА?
Парадокс - това може да бъде единствено прекалената демокрация!
Пропуснали са световните мислители изглежда, да избистрят диалектиката на обществената организация.
Йерархичната система, наречена държава (обществено-икономическа формация с държавна форма на управление) е функция на законодателната власт. Това означава, легализиране на някаква степен на несъответствие между потока на инициатива отгоре-надолу спрямо тоя отдолу-нагоре, в полза на първия. Т.е. привилегии за малцинството, което вече притежава властта спрямо мнозинството.
Но всяко действие поражда равно противодействие: щом системата не е "отпушена", чрез легализиране на съответна, възходяща йерархия (т.е. прекалена демокрация), противодействието не изчезва, а се натрупва.
Оглавява го непрекъснато израстващият от общата маса конкурентен елит. Степента на несъответствие между двата потока на инициатива, определя несъответствието между елит на власт и реален елит и големината на последващите разрушения. Несъответствието е по всички нива на йерархичната система. Някаква част от обществото, съвсем неоснователно е поставена в неравностойно положение спрямо друга.
Наличието на това основно постоянно действащо противоречие в човешката организация, липсата на легален регламент, който ефективно да обира силата на противодействието е база за появата и развитието на вторична тайна власт, управляваща чрез корупция. Обвита в мистика, намираща хранителна среда във всяка държава, родена и съществуваща поради конфликт, тя се явява като основен негов катализатор и издига във висш свой принцип, принципа на разрушението и омразата ("Ние евреите, сме разрушители и завинаги ще си останем разрушители." Морис Самюел).
Държейки ключа от тайната врата на противодействието срещу законодателната власт, тази вторична власт хванала за гърлото законодателната власт. Комисионната, която взима като посредник от името на бога на войната е в пари - основен инструмент за посредничество и директен път към сърцето и душата на човека.
Така последователността на основните събития, върху които базира цялата човешка история са:
1. Пораждане на основен конфликт в човешкото общество. (причина)
2. Възникване и развитие на основния монополист-посредник (т.е. спекулант) в тоя конфликт. (следсвие)
Причината за всичко това е неправилната (незавършена) обществена организация. Развитието базиращо върху тоя дефект е продължило дълго, твърде дълго - от там са днешните му разрушителни последици. Следствието при липса на корекция: продължаващо прогресивно концентриране на власт и прогресивно саморазрушение, вероятно до пълното самоунищожение на човечеството и нищо друго! Това е безумието, което трябва да бъде спряно. Победители в тоя конфликт не може да има - всички победи са само временни.
Т.е. когато теза и антитеза воюват, резултатът не е победа на една от двете сили, защото те са равни. Следствието (синтез) от това в човешкото общество се е изразил, чрез възникването на друга, стояща встрани власт. Нарастването на влиянието й предизвиква нарастващо противодействие. Т.е. синтезът се трансформира в теза и вече имаме друга конфигурация на паритет и задълбочаване на противоречието. Срещу големите пари в ръцете на корпорациите противостоят реални и немалки сили. Оглавява ги неприкъснато израстващият от общата маса конкурентен елит...
В какво ще се изрази нововъзникналият синтез - в продължаващото прогресивно натрупване на напрежение и съответно разрушение или пък в неговото редуциране до приемливи стойности?
Легализирането на свободноциркулираща в двете посоки (отгоре-надолу и отдолу-нагоре) система на организация ще гарантира динамичното равновесие. Това от своя страна означава, че общественото положение на всеки индивид ще съответства на неговите реални възможности и действия, а няма да бъде напомпано от дефекта на системата. И тъй като хората са неравни все пак, прекалена демокрация няма да има. Т.е. социално разслоение ще има, а прекалена и незаслужена концентрация на власт - не.
Чомски не обясни нито веднъж в книгата си, че демокрация няма и никога не е имало. Той ни казва, че тя е застрашена, но не обяснява къде точно възможността за маневрата е заложена в базовия механизъм на системата. Чомски оставя Аристотел да се застъпи против прекалената демокрация. Той не направи завършен коментар на аристотеловото изказване, а го поставя в подходящ за целта си контекст. Хитро! Отчитайте, че отсреща ви говори професор по лингвистика и философия!
Ето още един цитат от споменатата книга:
"Въпреки многобройните победи на обществените борби за свобода и демокрация през вековете, траекторията на прогреса не е гладка и възходяща. Благодарение на обществения натиск прогресът се движи в постъпателна цикличност, съпътствана от периоди на упадък, когато властовите центрове успеят да мобилизират мощта си, за да го блокират, поне отчасти. Независимо че в исторически план цикълът по принцип е възходящ, понякога упадъкът е толкова значителен, че населението бива пренебрегвано почти изцяло при провеждането на лъже-избори, пресен пример за каквито беше "пародията" през 2000 Г., както и още по-драстичната пародия през 2004 г."
Ако високата степен на концентрация на пари и власт в ръцете на шепа хора би могла да бъде критерий за прекалена липса на демокрация и ако е вярно, че тази степен е най-висока именно днес, ако е вярно, че организирането на две световни войни доведе на власт Федералния резерв и неограничените възможности за грабеж (плюс комунизма), за какви победи на борби за свобода и демокрация през вековете, за какъв прогрес и за какви понякога провеждани лъжеизбори може да става въпрос? Демокрацията на XX-ти век е лъжедемокрация и базовата гяволийка е в постоянно провежданите лъжеизбори.
Високата степен на експлоатация означава робовладелска система. Но на по-високо стъпало от спиралата на цивилизационното развитие. Дали това е прогрес? Т.е. дали предполага, че тайната разрушителна вторична власт, погълнала първичната и разраснала се, е вече явна, а натрупаният опит е предпоставка проблемът да бъде решен?
Първичната схема на паритет проявява склонност да се поляризира. Т.е. в отговор на нарастващото противодействие, контролиращият държавната власт субект въвлича все по-голям процент от обществените сили в подкрепа на незаслужени привилегии. В противниковия лагер е истинският елит - вечният враг на деградиралите маргинали. КПД на обществения организъм прогресивно намалява. Процесът уверено върви към фалит. Последният стадий има чертите на завършена тоталитарна система. Натрупаното напрежение се трансформира в разрушение. Целият процес се повтаря отново от руините на това, което е останало. Но не цялото напрежение се е трансформирало в разрушение. Фалит след фалит, остатъкът се натрупва във вторичната схема на паритет. И това е по-голяма сметка за плащане от обществото. Което означава и по-голямо несъответствие между елит на власт и реален елит. Несъответствието е по всички нива на йерархичната система - именно тя е поразена от старост. Процесът уверено върви към фалит. Последният стадий ще има чертите на завършена глобална тоталитарна система. Като тая от "Протоколите". И вълкът ще трябва да хвърли кожата на националните държави, които без друго вече изяде.
Вълкът се нарича Израел и за последните 2500 години добре се е научил да блее като агне. Но аз съм далече от мисълта да го търся виновен. Виновни сме всички - не само живите, а и мъртвите.
Ето в това се изразява натискът, който от една страна принуждава властта да съсредоточава все повече богатства в ръцете си, но от друга, както отбелязва Аристотел, тогава "бедните ще се възползват от своето мнозинство за да ги разпределят по-справедливо", което обаче... не би било несправедливо, защото е в съответсвие с природните закони.
Вредните сили, намаляващи КПД на обществения организъм и увеличаващи потреблението на ресурси от околната среда, са навсякъде. Те са в основата на чудовищното производство на оръжие и войните. Те създадоха тресавището на лъжата, в която сме затънали. Индивидът се унищожава и потиска, вместо да се развива неговият потенциал. Ресурси има, но те се използват за саморазрушение. А липсата на хармония в обществото се проявява и като липса на хармоничното му свързване с природата.
Налице е фалираща система, коята трябва да се прероди за да оцелее. Апогеят на древен процес, базиращ върху древен проблем изисква своето решение. Днес по-настойчиво, отколкото вчера.
И в тоя смисъл Чомски е прав като говори за прогрес. Но той няма това предвид. Под прогрес Чомски разбира модернизирането на хилядолетното съоръжение, подсигуряващо привилегии, на една власт - фанатизирана, готова на всичко в името на световното господство, на безумната антиутопия. Тя е дете на времето.
Чомски предлага регрес, защото саморазрушението на стареещия организъм, водещо към смърт е регрес.
Трябва да бъде разграничен остаряващ елит на власт от остаряващата обществена организация, която му дава шанс да управлява и обществото, което е повлечено поради неспособност да се разграничи от тях! Обществото играе ролята на депо. А стареенето на обществената организация се изразява във въвличането на все по-голям дял от обществените сили в процеса на противопоставяне.
Дали оттук не следва изненадващият извод, че демографският взрив забавя стареенето на системата, а обратният процес ще го ускори?
***
Ще има ли нов качествен скок в историческото развитие на човечеството? Няма значение как точно ни манипулират чрез медиите. Няма значение, че САЩ въртят бизнес с наркотици на държавно ниво и нападат когото им скимне. Няма значение, че зад всичко това стои едрият капитал. А има значение, че те могат да правят така, защото народите не контролират законодателната власт.
БИТКАТА, КОЯТО ПРЕДСТОИ, Е БИТКА НА ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ!
И няма да е лесно да се лъже, защото вниманието на обществото ще бъде насочено към един много тесен участък.
P.S.
Първи принцип на истинската избирателна система:
"Ако хванеш иконома си, че те краде - уволни го веднага!"
Втори принцип:
"Ако не можеш да го уволниш веднага, значи не си го назначил ти!"
Трети:
"Без трети може, без първи и втори не може!"
що отговор на прежни дни таи,
И разбереш ли я ти ще предричаш,
вървежа на събитията вярно."
Шекспир, "Хенрих IV"
"Да, еврейският въпрос е тук. Може да не го виждаме. Може и кротко да си мълчим за него. Може дори преднамерено да отричаме съществуването му. Но той е тук и с времето всички ще бъдат принудени да го усетят. След време кроткото "шът-шът!" на разни свръхчувствителни или дресирани социални кръгове няма да бъде достатъчно, за да потисне присъствието му."
Хенри Форд
"Този, който не е запознат с юдейския въпрос, няма право да говори за бъдещето на народите"
ген. Шиоден
Ноам Чомски, професор по лингвистика и философия в Масачузетс, личност с многопрофилна специализация и минаващ за най-авторитетен левичар и критик на политиката на САЩ е много аналогичен на Маркс.
Няма значение, че разобличаваш някого или нещо, няма значение, че разкриваш истини - въпросът е какво целиш. Ако е възможно да бъде индентифицирано кардинално противоречие в думите ти, от което се изяснява, че ни водиш към фалшива ахилесова пета на злото и начин за неговото поразяване, вероятно си истински вълк в овча кожа и на Чомски му се белее най-малко единият зъб.
Башвълците са точно такива, такъв беше и Маркс.
"В "Комунистически манифест" Маркс поставя диагнозата на болестта ("пролетариатът няма собственост") и като лечение предлага самоубийство ("теорията на комунизма може да бъде изразена с една фраза: отменяне на частната собственост")."
Дъглас Рид
Маркс говори за "революционна диктатура на пролетариата". Как точно ще бъде гарантирано, че законодателната власт ще бъде под контрола на пролетариата? Никак. Комунистическата партия, като съзнателен авангард, знае какво му е нужно на пролетариата - най-важното е да се изтепаме.
И Ленин много ефектно допълва, че завземането и задържането на властта е трудно, но хиляди пъти по-трудно е да се преодолеят частнособственическите навици на милиони и милиони селяни и др., и да бъдат превърнати в съзнателни комунисти. Не се смейте, не е смешно!
В книгата си "Провалени държави (злоупотребата с властта и атаката срещу демокрацията)", Чомски, след като подробно и аргументирано доказва "че американската система в своята цялост е изпаднала в сериозна криза, че е поела в посока предвещаваща залеза на нейните исторически ценности на равенство, свобода и пълноценна демокрация.", че "започва да придобива някои от характеристиките на провалена държава, да приема облика, традиционно приписван на държави, считани за потенциална заплаха за нашата (на САЩ) сигурност", че "Дори да са налице демократични форми, те страдат от сериозен дефицит на демокрация", след всичко това Чомски предлага следното лечение:
"Освен познатите предложения за справяне с кризата, която достига до нивото на въпрос на оцеляване, вече бяха споменати няколко прости предложения за Съединените щати: (1) да се приеме юрисдикцията на Международния наказателен съд и на Световния съд; (2) да се подпишат и продължат протоколите от Киото; (3) да се позволи на ООН да поеме ръководството при международните кризи; (4) да се разчита по-скоро на дипломатически и икономически, отколкото на военни мерки при противопоставяне на терора; (5) придържане към традиционното тълкуване на Хартата на Обединените нации; (6) отказ от налагане вето на резолюциите на Съвета за сигурност и "добронамерено зачитане на мнението на човечеството", както съветва Декларацията за независимост, дори ако властовите центрове не са съгласни; (7) рязко съкращаване на военните разходи и рязко увеличаване на социалните разходи. 3а хората, които вярват в демокрацията, това са съвсем традиционни предложения: те са мнението на мнозинството от населението в САЩ, в повечето случаи - преобладаващото мнозинство. И са радикално противоположни на държавната политика. Вярно е, че не можем да бъдем твърде сигурни относно общественото мнение по такива въпроси поради друга особеност на дефицита на демокрация: темите рядко се разискват публично и основните факти са слабо познати. Едно силно разединено общество до голяма степен лишено от възможността да формира обмислени менения."
Как ще бъде гарантирано, че висшите международни институции са под контрола на "мнението на човечеството"? Никак.
Чомски просто играе ролята на добрия полицай, който предлага на пролетариата, посплашвайки го с ядрена и екологична катастрофа, да приеме новия по-висш етап (модел) на световно господство. Преди това лошият (държавно-корпоративен) полицай създаде пролетариат.
Основната база на еврейската интернационална финансова върхушка през XX-ти век беше маскирана като САЩ, а сега предстои да се маскира като нещо друго. И Чомски оплаквайки демокрацията, предлага режим.
Т.е. изпълняват се заветите от "Протоколите":
"Докато ораторът има право да бърбори, журналистът - да драска безсмислици, а пролетарският работник, превит на две над тежката си работа и смазан от съдбата на живота си няма други доходи освен тези, които му дава нашето управление, ние ще успеем да купим с жалки трохи, неговия глас в подкрепа на онова, което диктуваме",
"Гоите са загубили навика да мислят, освен ако ги подпомагат внушенията на нашите специалисти.",
"Но ние няма да им дадем мир, докато открито не признаят нашето международно Свръхуправление, и то с подчинение, гарантирано от изготвените от нас документи, съдържащи задължителни за изпълнение решения."
Четете Чомски и ме коригирайте ако съм грешка, а аз ще се концентрирам върху две страници от горепосочената книга на Чомски:
"331
Първоначалният замисъл беше формулиран от най-влиятелния му създател Джеймс Медисън. * Той твърдеше, че властта трябва да е в ръцете на "богаташите на нацията... по-способните мъже". От хора "без имущество или надеждата да го придобият - разсъждава той в края на живота си - не може да се очаква да осъзнават в достатъчна степен нейните привилегии и да са достатъчно надеждни тя да им бъде поверена." Привилегиите не сана имуществото, което няма такива, а на притежателите на имущество, които следователно би трябвало да имат допълнителни привилегии в сравнение с обикновените граждани. По повод неговата "непоколебимост да защити малцинствата от посегателствата на мнознството спрямо техните привилегии", изтъкнатият историк и познавач на Медисън Ланс Бaниг: отбелязва: "съвършено ясно е, че той проявяваше специална загриженост към имотните малцинства". Медисън. със сигурност е бил наясно с общовалидността на твърдението на Адам Смит, че "гражданската власт, доколкото е предназначена да гарантира сигурността на имуществото, всъщност е учредена да защитава богатите от бедните или тези, които имат някакво имущество, от онези, които изобщо са лишени от такова". Предупреждавайки колегите си в Конституционния конвент за опасностите от демокрацията, Медисън ги моли да се замислят какво би се случило в Англия, "ако можеха да гласуват всички класи". В такъв случай населението би се възползвало от правото си на вот, за да разпредели земята. по-справедливо. за да се избегне подобна несправедливост, той препоръча разпоредби "в защита на малцинството на богаташите от мнозинството", каквито след това бяха утвърдени.
* Джеймс Медисън (1751-1836). четвъртият президент на САЩ, заедно с Джон Джей и Александър Хамилтън, като представители от страна на федералистите, се смятат за бащи на американската конституция. - В.пр.
332
Повдигнатият от Медисън въпрос е много древен и е разгледан от Аристотел още в първото класическо политическо произведение - "Политики", От редица системи, които изследва, Аристотел намира демокрацията за "най-приемлива", независимо че има предвид ограничена демокрация от свободни хора - точно каквато има предвид и Медисъндве хиляди години по-късно. Все пак Аристотел съзира дефекти в демокрацията, сред които е и посоченият от Медисън в Конвента. Бедняците "ламтят за богатството на своя съсед", отбелязва Аристотел, и ако тези богатства са съсредоточени в по. тесен кръг хора, бедните ще се възползват от свое. то мнозинство, за да ги преразпределят по-справедливо, което би било несправедливо: "В демокрациите богатите би трябвало да бъдат пазени; не само че имуществото им не бива да бъде разделяно, но и приходите също... би трябвало да бъдат защитени... Така благосъстоянието на една държава ще бъде добро, а нейните граждани ще притежават умерено и достатъчно имущество; защото там където някои притежават много, а други нищо, може да възникне прекалена демокрация", която не признава привилегиите на богатите, а може да се стигне и до още по-голямо разложение.
Аристотел и Медисън разглеждат един и същ по същество проблем, но стигат до противоположни изводи. Решението на Медисън е ограничаване на демокрацията, докато Аристотел предлага да се ограничи неравенството, което се съизмерва с програмите на социалната държава. За да функционира нормално една демокрация, твърди той, "би трябвало да се вземат мерки да се осигури [на всички хора] трайно благоденствие". "Печалбите от държавните приходи трябва да бъдат натрупвани и разпределя и контрол над богатствата и бизнес възможностите на страната"."
Аристотел значи смята, че опасността е в прекалената демокрация, която ще раздели имуществото на богатите. Да би станал той от гроба да види как всеобщото избирателно право роди най-голямото социално неравенство в историята на човечеството! Според думите на Аристотел излиза, че днес демокрация изобщо няма. И е така. Но Аристотел греши, все пак. Ако би станал днес от гроба, той щеше да види, че опасност от прекалена демокрация в човешката история никога не е имало. Това което рецидивира със злокачествено постоянство са именно тоталитарните системи.
КОЙ Е ОБЕКТИВНИЯ КРИТЕРИЙ, ОПРЕДЕЛЯЩ ЕДНА ДЕМОКРАЦИЯ ЗА ПРЕКАЛЕНА?
Парадокс - това може да бъде единствено прекалената демокрация!
Пропуснали са световните мислители изглежда, да избистрят диалектиката на обществената организация.
Йерархичната система, наречена държава (обществено-икономическа формация с държавна форма на управление) е функция на законодателната власт. Това означава, легализиране на някаква степен на несъответствие между потока на инициатива отгоре-надолу спрямо тоя отдолу-нагоре, в полза на първия. Т.е. привилегии за малцинството, което вече притежава властта спрямо мнозинството.
Но всяко действие поражда равно противодействие: щом системата не е "отпушена", чрез легализиране на съответна, възходяща йерархия (т.е. прекалена демокрация), противодействието не изчезва, а се натрупва.
Оглавява го непрекъснато израстващият от общата маса конкурентен елит. Степента на несъответствие между двата потока на инициатива, определя несъответствието между елит на власт и реален елит и големината на последващите разрушения. Несъответствието е по всички нива на йерархичната система. Някаква част от обществото, съвсем неоснователно е поставена в неравностойно положение спрямо друга.
Наличието на това основно постоянно действащо противоречие в човешката организация, липсата на легален регламент, който ефективно да обира силата на противодействието е база за появата и развитието на вторична тайна власт, управляваща чрез корупция. Обвита в мистика, намираща хранителна среда във всяка държава, родена и съществуваща поради конфликт, тя се явява като основен негов катализатор и издига във висш свой принцип, принципа на разрушението и омразата ("Ние евреите, сме разрушители и завинаги ще си останем разрушители." Морис Самюел).
Държейки ключа от тайната врата на противодействието срещу законодателната власт, тази вторична власт хванала за гърлото законодателната власт. Комисионната, която взима като посредник от името на бога на войната е в пари - основен инструмент за посредничество и директен път към сърцето и душата на човека.
Така последователността на основните събития, върху които базира цялата човешка история са:
1. Пораждане на основен конфликт в човешкото общество. (причина)
2. Възникване и развитие на основния монополист-посредник (т.е. спекулант) в тоя конфликт. (следсвие)
Причината за всичко това е неправилната (незавършена) обществена организация. Развитието базиращо върху тоя дефект е продължило дълго, твърде дълго - от там са днешните му разрушителни последици. Следствието при липса на корекция: продължаващо прогресивно концентриране на власт и прогресивно саморазрушение, вероятно до пълното самоунищожение на човечеството и нищо друго! Това е безумието, което трябва да бъде спряно. Победители в тоя конфликт не може да има - всички победи са само временни.
Т.е. когато теза и антитеза воюват, резултатът не е победа на една от двете сили, защото те са равни. Следствието (синтез) от това в човешкото общество се е изразил, чрез възникването на друга, стояща встрани власт. Нарастването на влиянието й предизвиква нарастващо противодействие. Т.е. синтезът се трансформира в теза и вече имаме друга конфигурация на паритет и задълбочаване на противоречието. Срещу големите пари в ръцете на корпорациите противостоят реални и немалки сили. Оглавява ги неприкъснато израстващият от общата маса конкурентен елит...
В какво ще се изрази нововъзникналият синтез - в продължаващото прогресивно натрупване на напрежение и съответно разрушение или пък в неговото редуциране до приемливи стойности?
Легализирането на свободноциркулираща в двете посоки (отгоре-надолу и отдолу-нагоре) система на организация ще гарантира динамичното равновесие. Това от своя страна означава, че общественото положение на всеки индивид ще съответства на неговите реални възможности и действия, а няма да бъде напомпано от дефекта на системата. И тъй като хората са неравни все пак, прекалена демокрация няма да има. Т.е. социално разслоение ще има, а прекалена и незаслужена концентрация на власт - не.
Чомски не обясни нито веднъж в книгата си, че демокрация няма и никога не е имало. Той ни казва, че тя е застрашена, но не обяснява къде точно възможността за маневрата е заложена в базовия механизъм на системата. Чомски оставя Аристотел да се застъпи против прекалената демокрация. Той не направи завършен коментар на аристотеловото изказване, а го поставя в подходящ за целта си контекст. Хитро! Отчитайте, че отсреща ви говори професор по лингвистика и философия!
Ето още един цитат от споменатата книга:
"Въпреки многобройните победи на обществените борби за свобода и демокрация през вековете, траекторията на прогреса не е гладка и възходяща. Благодарение на обществения натиск прогресът се движи в постъпателна цикличност, съпътствана от периоди на упадък, когато властовите центрове успеят да мобилизират мощта си, за да го блокират, поне отчасти. Независимо че в исторически план цикълът по принцип е възходящ, понякога упадъкът е толкова значителен, че населението бива пренебрегвано почти изцяло при провеждането на лъже-избори, пресен пример за каквито беше "пародията" през 2000 Г., както и още по-драстичната пародия през 2004 г."
Ако високата степен на концентрация на пари и власт в ръцете на шепа хора би могла да бъде критерий за прекалена липса на демокрация и ако е вярно, че тази степен е най-висока именно днес, ако е вярно, че организирането на две световни войни доведе на власт Федералния резерв и неограничените възможности за грабеж (плюс комунизма), за какви победи на борби за свобода и демокрация през вековете, за какъв прогрес и за какви понякога провеждани лъжеизбори може да става въпрос? Демокрацията на XX-ти век е лъжедемокрация и базовата гяволийка е в постоянно провежданите лъжеизбори.
Високата степен на експлоатация означава робовладелска система. Но на по-високо стъпало от спиралата на цивилизационното развитие. Дали това е прогрес? Т.е. дали предполага, че тайната разрушителна вторична власт, погълнала първичната и разраснала се, е вече явна, а натрупаният опит е предпоставка проблемът да бъде решен?
Първичната схема на паритет проявява склонност да се поляризира. Т.е. в отговор на нарастващото противодействие, контролиращият държавната власт субект въвлича все по-голям процент от обществените сили в подкрепа на незаслужени привилегии. В противниковия лагер е истинският елит - вечният враг на деградиралите маргинали. КПД на обществения организъм прогресивно намалява. Процесът уверено върви към фалит. Последният стадий има чертите на завършена тоталитарна система. Натрупаното напрежение се трансформира в разрушение. Целият процес се повтаря отново от руините на това, което е останало. Но не цялото напрежение се е трансформирало в разрушение. Фалит след фалит, остатъкът се натрупва във вторичната схема на паритет. И това е по-голяма сметка за плащане от обществото. Което означава и по-голямо несъответствие между елит на власт и реален елит. Несъответствието е по всички нива на йерархичната система - именно тя е поразена от старост. Процесът уверено върви към фалит. Последният стадий ще има чертите на завършена глобална тоталитарна система. Като тая от "Протоколите". И вълкът ще трябва да хвърли кожата на националните държави, които без друго вече изяде.
Вълкът се нарича Израел и за последните 2500 години добре се е научил да блее като агне. Но аз съм далече от мисълта да го търся виновен. Виновни сме всички - не само живите, а и мъртвите.
Ето в това се изразява натискът, който от една страна принуждава властта да съсредоточава все повече богатства в ръцете си, но от друга, както отбелязва Аристотел, тогава "бедните ще се възползват от своето мнозинство за да ги разпределят по-справедливо", което обаче... не би било несправедливо, защото е в съответсвие с природните закони.
Вредните сили, намаляващи КПД на обществения организъм и увеличаващи потреблението на ресурси от околната среда, са навсякъде. Те са в основата на чудовищното производство на оръжие и войните. Те създадоха тресавището на лъжата, в която сме затънали. Индивидът се унищожава и потиска, вместо да се развива неговият потенциал. Ресурси има, но те се използват за саморазрушение. А липсата на хармония в обществото се проявява и като липса на хармоничното му свързване с природата.
Налице е фалираща система, коята трябва да се прероди за да оцелее. Апогеят на древен процес, базиращ върху древен проблем изисква своето решение. Днес по-настойчиво, отколкото вчера.
И в тоя смисъл Чомски е прав като говори за прогрес. Но той няма това предвид. Под прогрес Чомски разбира модернизирането на хилядолетното съоръжение, подсигуряващо привилегии, на една власт - фанатизирана, готова на всичко в името на световното господство, на безумната антиутопия. Тя е дете на времето.
Чомски предлага регрес, защото саморазрушението на стареещия организъм, водещо към смърт е регрес.
Трябва да бъде разграничен остаряващ елит на власт от остаряващата обществена организация, която му дава шанс да управлява и обществото, което е повлечено поради неспособност да се разграничи от тях! Обществото играе ролята на депо. А стареенето на обществената организация се изразява във въвличането на все по-голям дял от обществените сили в процеса на противопоставяне.
Дали оттук не следва изненадващият извод, че демографският взрив забавя стареенето на системата, а обратният процес ще го ускори?
***
Ще има ли нов качествен скок в историческото развитие на човечеството? Няма значение как точно ни манипулират чрез медиите. Няма значение, че САЩ въртят бизнес с наркотици на държавно ниво и нападат когото им скимне. Няма значение, че зад всичко това стои едрият капитал. А има значение, че те могат да правят така, защото народите не контролират законодателната власт.
БИТКАТА, КОЯТО ПРЕДСТОИ, Е БИТКА НА ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ!
И няма да е лесно да се лъже, защото вниманието на обществото ще бъде насочено към един много тесен участък.
P.S.
Първи принцип на истинската избирателна система:
"Ако хванеш иконома си, че те краде - уволни го веднага!"
Втори принцип:
"Ако не можеш да го уволниш веднага, значи не си го назначил ти!"
Трети:
"Без трети може, без първи и втори не може!"
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
