Постинг
29.07.2014 08:34 -
За ползите и недостатъците от някои видове спорт
3. Бягане на дълги разстояния
Роза Мота от Португалия за едно маратонско бягане (около два часа и двадесет минути) сваляше четири кила. Самата тя тежеше четиридесет кила и следователно, тя сваляше една десета от собственото си тегло, за това време. Извършената от Роза Мота работа се равнява на 40 кг преместени на 42 195 метра по хоризонтала. Ако й намалим двойно разстоянието, ще трябва да я натоварим със собственото й тегло, евентуално по някакъв начин равномерно разпределено по тялото й. Ако и намалим четворно разстоянието, ще трябва да я натоварим със 120 кг. Дали Роза Мота ще може да пренесе 40 кг. на разстояние 21 км за два часа и двадесет минути и сто и двадесет килограма на разстояние 10 километра за същото време (върху собсвените си крака, а не на количка, зад себе си)? Няма да може.
При най-добрите мъже-маратонци, същата извършена работа на килограм живо тегло става за малко повече от два часа. Ако говорим за мъж, който тежи 80 килограма и му намалим километрите двойно и четворно, ще трябва да го натоварим съответно с 80 или 240 килограма. Малко хора, тежащи 80 килограма, могат да пробягат 21 километра за два часа, дори и без никакъв товар. Тия които могат да носят собственото си тегло на 21 километра, не са много добри бегачи. Тия които могат да понесат изобщо 240 килограма, не са изобщо добри бегачи и няма да стигнат до края на 21-километровата дистанция, без да прекъсват бягането си, дори и без товар. Т.е. опитвам се да ви обясня, че най-голям обем работа, на килограм живо тегло, човек може да извърши чрез бягане и други подобни видове тренировка, като евентуално може да ползва само леки тежести.
Но километрите на бягането на дълги разтояния не се ограничават от маратонската дистанция. Най-добрите бегачи на дълги разстояния могат да пробягат осемдесет километра за по-малко от пет часа. Като се има предвид, че това са мъже, че са по-тежки от Роза Мота, колко ли кила и какъв ли процент от собственото си тегло свалят. По време на такова бягане, тези вероятно по малко ядат и пият, но пак ще свалят много. Бягането на дълги разстояния при всички случаи е и тренировка на глад и жажда. Тренираният да гладува и жадува, може да разгради и да използва по-голям процент от енегията на тялото си, в сравнение с нетренирания. Организмът му е по-икономичен, а това е свързано и с добрата кондиция, на клетките на тъканите на цялото тяло, които са подложени на тоя физиологичен акробатизъм и са принудени да тренират разграждане на тъканите по време на тренировка, и възстановяването им по време на почивката, след тренировката.
По време на "варенето в тоя котел", организмът разгражда всички балсти в клетката, всички болни образувания на микрониво. За повечето хора в съвременния свят, наслоенията в кръвоносните съдове, които се наричат атеросклероза са нещо обичайно и могат да се установят още при някои ученици. Тоя процес на атеросклероза поразява и кръвоносната система в мозъка, където кръвоносните съдове постепенно губят еластичност и проницаемост и умствените способности деградират. Мощната система на самоизяждане, поради бягане, поради гладуване и жадуване и недостига на кислород, чисти всичко болно в човешкия организъм, така както в дивата природа болното бива изядено от здравото. По всички органи и по всички тъкани, защото където има натрупана енергия, организмът се стреми да я използва. За да се случи това нещо, кръвоносната система развива по-голяма мрежа от капиляри, които се отварят при всяко бягане.
Тоя ефект от бягането е налице и в някои други видове спорт които са подобни. Такива са:
- ски-бягането, което тренира и мускулите на ръцете и поради това е още по-добро
- гребането, което тренира всички мускули и също е много добро
- боксът - също тренира повече мускули
- колоездене - мускулните групи, участващи в колоезденето са по-малко от тия при бягането
- борба - повече сила и мускулни групи и по-малко аеробика
- плуване - участват повече мускули, в комбинация със забавяне на дишането
- кръгова тренировка
Погледнете ги всичките аеробни спортове които изредих и помислете, при кой от тях, тренировката ти не е зависима от нещо или някой? А най-незвисим от всичко това е бегачът, който може дори да бяга бос, което е допълнителна тренировка на кожата на стъпалото, където има много акупресурни точки. Абебе Бикила стана два пъти олимпийски шампион, бягайки бос. До ден днешен, не съм чул, някой да се сети, че съвременната промишленост не само че не е изобретила по-леки обувки от тия на Абебе Бикила, но и никога няма да изобрети. Аз не зная, защо е необходимо, да се слагат обувки на краката, на доказано най-талантливите бегачи на дълги разстояния, поради поколения, които са живеели, гладували и постоянно бягали във високопланински условия - етиопците и кенийците. Всъщност, тибетците, боливийците и еквадорците, би трябвало да притежават подобни качества. Сега, когато в колоезденето изгряват такива звезди, като Наиро Кинтана и всички заговориха за колумбийците в колоезденето, аз си задавам въпроса, кога ли ще се появят и боливийците. Жегата по време на бягането в тия високопланински условия е допълнително условие, което подобрява "варенето в тоя котел" и допълнително натоварва сърцето на етиопците и кенийците, като ги тренира още повече.
Не стига това, но и от личен опит зная, че колоезденето и плуването не могат да заместят пълноценно ефекта от бягането. При плуването не можеш да се изпотиш, а колоезденето е някак си по-силов спорт и по-малко аеробен. Вероятно единствено ски-бягането е дори може би и по-добро от бягането, но аз никога не съм бягал с ролери. А без ролери, го няма житвоворното лятно варене в казана, от което излизаш като нов.
И поради всичко това, ако трябва да номинирам един спорт, в името на който да се откажа от всички останали (да не дава Господ), това няма да бъде борбата, а ще бъде дългото бягане. Борбата е добра, само защото съчетава и други видове спорт и защото много се бяга.
Опасностите при дълго бягане са малко - те са много по-малко отколкото при колоезденето. Трябва да се бяга съобразно собствените възможности и тренираност. Дори и хора, които са дебели и едвам ходят, могат да бягат. Ако могат да пробягат леко петдесет метра, значи трябва да редуват бягане на петдесет метра и ходене на двеста и повече. Редовната тренировка по тоя начин, ще им подобри функционалното състояние. Можете да си купите и да ползвате пулсомер. От него има някаква полза, но не е много голяма - пулсомерът няма да започне да бяга вместо вас. И най-много, да установите, че най-бавното темпо, с което бягате, не е никак бавно за вашето сърце. Особено на дълго нанагорнище. Защото оптималният пулс при който трябва да се гради основата на трениннга по бягане е 130 до 150 удара в минута. За най-тренираните бегачи, които имат много бавен пулс е дори 130 до 140 удара в минута. Нетренирания бегач или под осемнадесет годишен или жена, имат по-бърз пулс и трябва да са доволни, ако по равно успяват да не прехвърлят 150 удара в минута.
Предварителният преглед и консултацията с няколко лекари е желателна. Трябват ви няколко, защото някои може да ви забранят да бягате, от излишна предпазливост и недостатъчна компетентост. Вредата от обездвижаването е истински убиец и ако трябва да избирате между риска от бягане и риска от небягане, става по-сложно.
Роза Мота от Португалия за едно маратонско бягане (около два часа и двадесет минути) сваляше четири кила. Самата тя тежеше четиридесет кила и следователно, тя сваляше една десета от собственото си тегло, за това време. Извършената от Роза Мота работа се равнява на 40 кг преместени на 42 195 метра по хоризонтала. Ако й намалим двойно разстоянието, ще трябва да я натоварим със собственото й тегло, евентуално по някакъв начин равномерно разпределено по тялото й. Ако и намалим четворно разстоянието, ще трябва да я натоварим със 120 кг. Дали Роза Мота ще може да пренесе 40 кг. на разстояние 21 км за два часа и двадесет минути и сто и двадесет килограма на разстояние 10 километра за същото време (върху собсвените си крака, а не на количка, зад себе си)? Няма да може.
При най-добрите мъже-маратонци, същата извършена работа на килограм живо тегло става за малко повече от два часа. Ако говорим за мъж, който тежи 80 килограма и му намалим километрите двойно и четворно, ще трябва да го натоварим съответно с 80 или 240 килограма. Малко хора, тежащи 80 килограма, могат да пробягат 21 километра за два часа, дори и без никакъв товар. Тия които могат да носят собственото си тегло на 21 километра, не са много добри бегачи. Тия които могат да понесат изобщо 240 килограма, не са изобщо добри бегачи и няма да стигнат до края на 21-километровата дистанция, без да прекъсват бягането си, дори и без товар. Т.е. опитвам се да ви обясня, че най-голям обем работа, на килограм живо тегло, човек може да извърши чрез бягане и други подобни видове тренировка, като евентуално може да ползва само леки тежести.
Но километрите на бягането на дълги разтояния не се ограничават от маратонската дистанция. Най-добрите бегачи на дълги разстояния могат да пробягат осемдесет километра за по-малко от пет часа. Като се има предвид, че това са мъже, че са по-тежки от Роза Мота, колко ли кила и какъв ли процент от собственото си тегло свалят. По време на такова бягане, тези вероятно по малко ядат и пият, но пак ще свалят много. Бягането на дълги разстояния при всички случаи е и тренировка на глад и жажда. Тренираният да гладува и жадува, може да разгради и да използва по-голям процент от енегията на тялото си, в сравнение с нетренирания. Организмът му е по-икономичен, а това е свързано и с добрата кондиция, на клетките на тъканите на цялото тяло, които са подложени на тоя физиологичен акробатизъм и са принудени да тренират разграждане на тъканите по време на тренировка, и възстановяването им по време на почивката, след тренировката.
По време на "варенето в тоя котел", организмът разгражда всички балсти в клетката, всички болни образувания на микрониво. За повечето хора в съвременния свят, наслоенията в кръвоносните съдове, които се наричат атеросклероза са нещо обичайно и могат да се установят още при някои ученици. Тоя процес на атеросклероза поразява и кръвоносната система в мозъка, където кръвоносните съдове постепенно губят еластичност и проницаемост и умствените способности деградират. Мощната система на самоизяждане, поради бягане, поради гладуване и жадуване и недостига на кислород, чисти всичко болно в човешкия организъм, така както в дивата природа болното бива изядено от здравото. По всички органи и по всички тъкани, защото където има натрупана енергия, организмът се стреми да я използва. За да се случи това нещо, кръвоносната система развива по-голяма мрежа от капиляри, които се отварят при всяко бягане.
Тоя ефект от бягането е налице и в някои други видове спорт които са подобни. Такива са:
- ски-бягането, което тренира и мускулите на ръцете и поради това е още по-добро
- гребането, което тренира всички мускули и също е много добро
- боксът - също тренира повече мускули
- колоездене - мускулните групи, участващи в колоезденето са по-малко от тия при бягането
- борба - повече сила и мускулни групи и по-малко аеробика
- плуване - участват повече мускули, в комбинация със забавяне на дишането
- кръгова тренировка
Погледнете ги всичките аеробни спортове които изредих и помислете, при кой от тях, тренировката ти не е зависима от нещо или някой? А най-незвисим от всичко това е бегачът, който може дори да бяга бос, което е допълнителна тренировка на кожата на стъпалото, където има много акупресурни точки. Абебе Бикила стана два пъти олимпийски шампион, бягайки бос. До ден днешен, не съм чул, някой да се сети, че съвременната промишленост не само че не е изобретила по-леки обувки от тия на Абебе Бикила, но и никога няма да изобрети. Аз не зная, защо е необходимо, да се слагат обувки на краката, на доказано най-талантливите бегачи на дълги разстояния, поради поколения, които са живеели, гладували и постоянно бягали във високопланински условия - етиопците и кенийците. Всъщност, тибетците, боливийците и еквадорците, би трябвало да притежават подобни качества. Сега, когато в колоезденето изгряват такива звезди, като Наиро Кинтана и всички заговориха за колумбийците в колоезденето, аз си задавам въпроса, кога ли ще се появят и боливийците. Жегата по време на бягането в тия високопланински условия е допълнително условие, което подобрява "варенето в тоя котел" и допълнително натоварва сърцето на етиопците и кенийците, като ги тренира още повече.
Не стига това, но и от личен опит зная, че колоезденето и плуването не могат да заместят пълноценно ефекта от бягането. При плуването не можеш да се изпотиш, а колоезденето е някак си по-силов спорт и по-малко аеробен. Вероятно единствено ски-бягането е дори може би и по-добро от бягането, но аз никога не съм бягал с ролери. А без ролери, го няма житвоворното лятно варене в казана, от което излизаш като нов.
И поради всичко това, ако трябва да номинирам един спорт, в името на който да се откажа от всички останали (да не дава Господ), това няма да бъде борбата, а ще бъде дългото бягане. Борбата е добра, само защото съчетава и други видове спорт и защото много се бяга.
Опасностите при дълго бягане са малко - те са много по-малко отколкото при колоезденето. Трябва да се бяга съобразно собствените възможности и тренираност. Дори и хора, които са дебели и едвам ходят, могат да бягат. Ако могат да пробягат леко петдесет метра, значи трябва да редуват бягане на петдесет метра и ходене на двеста и повече. Редовната тренировка по тоя начин, ще им подобри функционалното състояние. Можете да си купите и да ползвате пулсомер. От него има някаква полза, но не е много голяма - пулсомерът няма да започне да бяга вместо вас. И най-много, да установите, че най-бавното темпо, с което бягате, не е никак бавно за вашето сърце. Особено на дълго нанагорнище. Защото оптималният пулс при който трябва да се гради основата на трениннга по бягане е 130 до 150 удара в минута. За най-тренираните бегачи, които имат много бавен пулс е дори 130 до 140 удара в минута. Нетренирания бегач или под осемнадесет годишен или жена, имат по-бърз пулс и трябва да са доволни, ако по равно успяват да не прехвърлят 150 удара в минута.
Предварителният преглед и консултацията с няколко лекари е желателна. Трябват ви няколко, защото някои може да ви забранят да бягате, от излишна предпазливост и недостатъчна компетентост. Вредата от обездвижаването е истински убиец и ако трябва да избирате между риска от бягане и риска от небягане, става по-сложно.
Зимно, жълтопаветно
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Опитвах се втората половина на 80 год. да практикувам ски бягане в покрайнините на София, но бързото топене на снега пречи. Няма и ски пътеки.
Бягането(това на дълги разстояния) , не само може, но и трябва да се практикува с всеки спорт!
цитирайБягането(това на дълги разстояния) , не само може, но и трябва да се практикува с всеки спорт!
