Постоянно сме слушали всички (и продължаваме да слушаме) по телевизията, как Бат Бойко ни дава. „Аз давам пари за това, аз давам за онова”. И в същия тоя момент върлите еврофили в публичното пространство и интернет ни повтарят, че ЕС дава. Бойко дава. ЕС също ни дава. Какво ЕС дава? Дава евро-субсидии. С които се субсидира селското стопанство в България и някои други неща. Т.е. в условията на пазарна икономика се финансират някои пазарни субекти. Които стават по-конкурентно-способни по тоя начин спрямо такива които не са субсидирани с евро-субсидии или са субсидирани в по-малка степен.

Това обаче е комунистическа практика, която беше отречена в края на осемдесетте и началото на деветдесетте, когато постоянно и в Народното събрание демократично-пазарните радетели ни обясняваха, че една от причините за фалита на комунистическата икономика са субсидиите (дотациите) на държавата за губещите производства. Губещите производства трябва да се оставят да фалират, за да се оздрави икономиката, като останат само здравите пазарни субекти. Ни обясняваха тези мъдри пазарно-демократични глави.

И ето че сега от устата на днешните еврофили (и върли антикомунисти) ние чуваме постоянно, как ЕС ни дава. Ама на нас ли дава? Дава на губещите пазарни субекти, и не ги оставя да си фалират спокойно. Дава на корумпираните български държавни служители, срещу които еврофилите постоянно ревят, че злоупотребяват с въпросните европейски субсидии. Като по тоя начин именно ЕС подържа на изкуствено дишане българската държавна власт, срещу която постоянно ревят еврофилите в България. Т.е. ЕС субсидира не само губещото производство в България но и корумпираната политическа власт. Нещо повече – това Е корупция, която именно ЕС подържа и сам гръмогласно си признава че извършва.

Защото никой не се съмнява, че всички възможни рупори консенсусно тръбят за някакви ЕВРОПЕЙСКИ СУБСИДИИ. Няма никакъв спор по въпроса че ЕС наистина дава. Проблемът е в това, че субсидирането на губещо производство е комунистическа практика, противоречаща на идеята за свободния пазар, където всичко болно умира, а всичко здраво съществува.

На мене една циганка ми е казала, че такава комунистическа практика не е възможна на територията на ЕС. Тя е възможна само в такива държави, като България, които са комунистически. Те не са бивши, защото бивши комунисти няма. Така както няма и бивши ченгете (сега се сещам, как в ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА на Виктор Юго, Марат стои пред вратата на Конвента и се базика с един бивш маркиз, като го нарича „бившия”). Така както няма и бивши Конвенти, между въпрочем, защото никога не са спирали да действат. Т.е. там в страната на вечните маркизи и конвенти във вечната Мека на пазарната икономика, комунистически практики никога не са възможни. СУБСИДИИ ЗА ГУБЕЩО ПРОИЗВОДСТВО И ГУБЕЩО СЕЛСКО СТОПАНСТВО, КАКТО И ЗА ГУБЕЩИ ПОЛИТИЦИ ТАМ ИЗОБЩО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ!  Те съществуват обаче в комунистическа България поради ТКЗС-тата. В конкретния случай става въпрос за ТКЗС между Бойко Борисов (бивш комунист и текезесар с богат опит в пожарната) и ЕС.

Ето така е взъзможно да бъде обяснен тоя феномен, че и Бат Бойко дава, а не само ЕС. ТКЗС-та подобни в България днес съществуват и други. Примерно ТКЗС-то между германската корпорация Фрапорт и българската групировка ТИМ. Всичките те разбира се дават. Резултатът в България вече се вижда – ПЪРВИ ПО ПРОИЗВОДСТВО НА ТИКВИ В ЕС. А на глава от населението – още повече. ТКЗС-то с братския Съветски Съюз не водеше до подобен тиквеник, въпреки субсидирането на губещи производства. Причината е в това, че тиквата е свещен символ за евроатлантическата общност и те даже си я празнуват , като ден на европейските будители, докато за Русия не е. Така производството на тикви в България преди 89та беше губещо, но не и субсидирано. Всъщност като цяло, трябва да се признае: селското стопанство по времето на комунизма в България въобще не беше губещо. Нещо повече – то беше особено печелившо. Поради тая причина на никой комунист (дори и на най-дивия), никога и при никакви обстоятелства не му хрумваше да субсидира селското стопанство. Тази практика стана възможна, чак след като българското селско стопанство беше съсипано и от печелившо стана губещо. А сега благодарение на ТКЗС-тата от нов тип, се вече и субсидира. На което му се вика ЕВРОПЕЙСКИ ТИКВЕНИК. Така ще остане и в историята.