Постинг
19.04.2017 12:24 -
Лъжат ли ни за вредата от парниковия ефект, предизвикан от повишаването на въглеродния двуокис?
От доста време в мене се прокрадва съмнението, че отделянето на въглероден двуокис от горивата и натрупването му в атмосферата, няма как да е опасно за живата природа само по себе си. Всъщност, ако има нещо наистина опасно, това е превръщането на площите с живи растителни и животински екосистеми в бетон - сгради, пътища, площади.
За какво става въпрос? Добре известно е, че въглеродният двуокис е храна за растенията. При по-голямата му концентрация във въздуха, растенията растат по-бързо. Понеже има много растителни видове, някои от тях получават преимущество, при растящите концентрации на въглероден двуокис, относителното им количество нараства. По тоя начин като цяло живата екосистема усвоява по-бързо въглеродния двуокис и го превръща в жива материя. А всички растения постепенно се адаптират на промените. Дори и при едни и същи растения, които не са променени от еволюцията чрез смяна на поне няколко поколения, повишаването на въглеродния двуокис води до повишаване на скоростта на растежа.
Основните елементи, които преобладават в живите организми на планетата Земя са въглерод, кислород и водород. Последните два са по-често свързани в молекулата на водата. Както знаем, водата е доста изобилно вещество, което покрива над две трети от територията на планетата Земя, като на места океанът има дълбочина над десет километра. Но достатъчен ли е третият елемент на живота - въглерода. Той наистина е навсякъде около нас, но ние живеем на местата където той е в изобилие. Т.е. живеем постоянно всред растения и животни. А така също и почва, която също е депо за значителни количества въглерод.
Въглеродът е и във въздуха, който е навсякъде, но е доста малък процент. Въпреки че растенията използват при фотосинтезата си тъкмо тоя малък процент, който е във въздуха. Но висшите растения, все пак имат потребности и от хумус. Ако са примерно на субстрат от минерални торове, в тия торове често има и въглерод. Но дали въглеродът е достатъчно, за да поддържа съществуването на живот, навсякъде, където са налице останалите условия - светлина, топлина, и останалите химически вещества?
Както добре знаем, пустините са неоспорим факт. В сухоземните райони на Земята, обикновено ги обясняват с липсата на вода. Но водата все пак е в сериозни количества. Освен това, дъждовете имат свойството да валят тъкмо там, където има растителност. Дали липсата на растения води до липса на валежи или е обратно. Мисля да отговоря на тоя въпрос предварително и след това да докажа, че съм прав: "Именно липсата на растения води до липсата и на вода, а не обратно."
Вероятно малко хора знаят, че в океаните съществуват места, които са също пустини. Т.е. в световния океан има места, в които няма почти никакъв живот. При това тия места са често тъкмо в тропическите райони, където температурата и светлината са в изобилие. Това се получава, защото липсват някои химически вещества, които са безусловно необходими за живота. Но не става въпрос, за въглерода.
Да поставя обаче въпроса "Променяла ли се е концентрацията на въглерода, който е достъпен за растенията и в каква посока - намалявала ли е или пък се е увеличавала?"
И отново веднага отговарям, за да е по-ясно - намалявала е. При това в продължение на над три милиарда години. Това се получава, поради процесите на въглефикация и битумизация на умрелите растителни и животински организми. Всички знаем, че когато един жив организъм умре, той се разлага доста бързо. Тоя процес е процес на разпадане на органичното вещество до прости минерални вещества, които след това са отново годни да бъдат усвоени от растенията. В тоя процес, под влияние на микроорганизмите се образуват една малка част органични вещества, от друг вид, които са трудноразложими по биологичен път, но които растенията усвояват - това е хумусът. Но гниещата органична материя, често се натрупва в места без кислород, под вода, където в условията на промивен режим, който излужва алкалните и алкалоземни метали, трансформира растителната материя първо в торф, а след това във въглища с все по-голям процент чист въглерод, който е неусвояем от растенията - това са антрацитните въглища.
По подобен начин под земята се образуват и нефтът и газът, които също представляват процеси на извеждане на въглерода от кръговрата на живота.
Има и едно друго съществено състояние на изведен от кръговрата на живота въглерод - това са карбонатите (варовикът е калциев карбонат, доломитът калциев и магнезиев). Но те са с алкална реакция. Ако въглеродът който се е депозирал под земята, под формата на въглища, газ и нефт бъде освободен (а друг начин освен изгаряне не съществува), той би повишил концентрацията на въглероден двуокис във въздуха а от там и във водата, защото въглеродният двуокис е силно разтворим. С водата, въглеродният двуокис реагира, като образува въглена киселина, която пък разтваря карбонатите, които пък се усвояват от растенията. Така съотношението на въглерода с калции, магнезии, калии др. по-малко важни алкални и алкалоземни метали за живота е строго балансирано и е пряко свързано и с Пе-ха.
В продължение на над три милиарда години, въглеродът се е извеждал от кръговрата на живота. Това е факт. Количествата на тоя въглерод, които са като депо под земята са значителни, дори и днес, след сериозната намеса на човека, който ги изгаря. Т.е. човекът ги връща отново, на разположение на живота.
Може да се направи обосновано предположение, че след такова продължително извеждане на такива сериозни количества въглерод от кръговрата на живота, количеството му е станало критично ниско, поради което въпреки наличието на останалите условия, необходими за съществуването на живота, въглеродният двуокис е бил недостатъчен за да запълни животът достатъчно добре територията на планетата Земя. И са се образували пустините, които почнали да нарастват.
И сега човешката цивилизация е направила и нещо добро за природата, като е взела да изгаря натрупаните депа от въглероден двуокис и по тоя начин да ги връща в кръговрата на живота. Което не може да продължи до безкрай, разбира се. Има ли сведения, че в по-древни, предисторически времена е имало повече въглероден двуокис в атмосферата и свързаните с него по-високи температури и влажност на въздуха? Да, при това само преди едни двеста милиона години. Което е по-малко от една петнайста от цялото време на еволюцията на живота - поне според официалната наука. Ето тука един цитат от Уйкипедия:
"Исторически гигантските секвои могат да бъдат проследени до Триаския период преди 200 милиона години - когато динозаврите се появили за първи път. Гигантските секвои са доминиращ вид в Северна Америка и Европа през Юрския период (преди 180 - 135 милиона години) и през периода Креда (преди 35 - 70 милиона години). Динозаврите са изчезнали в края на периода Креда, но гигантските секвои са оцелели. Планетата е била значително по-топла и по-влажна, по време на динозаврите, а атмосферата - в пъти по-богата на въглероден диоксид.
В края на периода Креда земята започва да се охлажда и засушава. "
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B2%D0%BE%D1%8F#.D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F
За какво става въпрос? Добре известно е, че въглеродният двуокис е храна за растенията. При по-голямата му концентрация във въздуха, растенията растат по-бързо. Понеже има много растителни видове, някои от тях получават преимущество, при растящите концентрации на въглероден двуокис, относителното им количество нараства. По тоя начин като цяло живата екосистема усвоява по-бързо въглеродния двуокис и го превръща в жива материя. А всички растения постепенно се адаптират на промените. Дори и при едни и същи растения, които не са променени от еволюцията чрез смяна на поне няколко поколения, повишаването на въглеродния двуокис води до повишаване на скоростта на растежа.
Основните елементи, които преобладават в живите организми на планетата Земя са въглерод, кислород и водород. Последните два са по-често свързани в молекулата на водата. Както знаем, водата е доста изобилно вещество, което покрива над две трети от територията на планетата Земя, като на места океанът има дълбочина над десет километра. Но достатъчен ли е третият елемент на живота - въглерода. Той наистина е навсякъде около нас, но ние живеем на местата където той е в изобилие. Т.е. живеем постоянно всред растения и животни. А така също и почва, която също е депо за значителни количества въглерод.
Въглеродът е и във въздуха, който е навсякъде, но е доста малък процент. Въпреки че растенията използват при фотосинтезата си тъкмо тоя малък процент, който е във въздуха. Но висшите растения, все пак имат потребности и от хумус. Ако са примерно на субстрат от минерални торове, в тия торове често има и въглерод. Но дали въглеродът е достатъчно, за да поддържа съществуването на живот, навсякъде, където са налице останалите условия - светлина, топлина, и останалите химически вещества?
Както добре знаем, пустините са неоспорим факт. В сухоземните райони на Земята, обикновено ги обясняват с липсата на вода. Но водата все пак е в сериозни количества. Освен това, дъждовете имат свойството да валят тъкмо там, където има растителност. Дали липсата на растения води до липса на валежи или е обратно. Мисля да отговоря на тоя въпрос предварително и след това да докажа, че съм прав: "Именно липсата на растения води до липсата и на вода, а не обратно."
Вероятно малко хора знаят, че в океаните съществуват места, които са също пустини. Т.е. в световния океан има места, в които няма почти никакъв живот. При това тия места са често тъкмо в тропическите райони, където температурата и светлината са в изобилие. Това се получава, защото липсват някои химически вещества, които са безусловно необходими за живота. Но не става въпрос, за въглерода.
Да поставя обаче въпроса "Променяла ли се е концентрацията на въглерода, който е достъпен за растенията и в каква посока - намалявала ли е или пък се е увеличавала?"
И отново веднага отговарям, за да е по-ясно - намалявала е. При това в продължение на над три милиарда години. Това се получава, поради процесите на въглефикация и битумизация на умрелите растителни и животински организми. Всички знаем, че когато един жив организъм умре, той се разлага доста бързо. Тоя процес е процес на разпадане на органичното вещество до прости минерални вещества, които след това са отново годни да бъдат усвоени от растенията. В тоя процес, под влияние на микроорганизмите се образуват една малка част органични вещества, от друг вид, които са трудноразложими по биологичен път, но които растенията усвояват - това е хумусът. Но гниещата органична материя, често се натрупва в места без кислород, под вода, където в условията на промивен режим, който излужва алкалните и алкалоземни метали, трансформира растителната материя първо в торф, а след това във въглища с все по-голям процент чист въглерод, който е неусвояем от растенията - това са антрацитните въглища.
По подобен начин под земята се образуват и нефтът и газът, които също представляват процеси на извеждане на въглерода от кръговрата на живота.
Има и едно друго съществено състояние на изведен от кръговрата на живота въглерод - това са карбонатите (варовикът е калциев карбонат, доломитът калциев и магнезиев). Но те са с алкална реакция. Ако въглеродът който се е депозирал под земята, под формата на въглища, газ и нефт бъде освободен (а друг начин освен изгаряне не съществува), той би повишил концентрацията на въглероден двуокис във въздуха а от там и във водата, защото въглеродният двуокис е силно разтворим. С водата, въглеродният двуокис реагира, като образува въглена киселина, която пък разтваря карбонатите, които пък се усвояват от растенията. Така съотношението на въглерода с калции, магнезии, калии др. по-малко важни алкални и алкалоземни метали за живота е строго балансирано и е пряко свързано и с Пе-ха.
В продължение на над три милиарда години, въглеродът се е извеждал от кръговрата на живота. Това е факт. Количествата на тоя въглерод, които са като депо под земята са значителни, дори и днес, след сериозната намеса на човека, който ги изгаря. Т.е. човекът ги връща отново, на разположение на живота.
Може да се направи обосновано предположение, че след такова продължително извеждане на такива сериозни количества въглерод от кръговрата на живота, количеството му е станало критично ниско, поради което въпреки наличието на останалите условия, необходими за съществуването на живота, въглеродният двуокис е бил недостатъчен за да запълни животът достатъчно добре територията на планетата Земя. И са се образували пустините, които почнали да нарастват.
И сега човешката цивилизация е направила и нещо добро за природата, като е взела да изгаря натрупаните депа от въглероден двуокис и по тоя начин да ги връща в кръговрата на живота. Което не може да продължи до безкрай, разбира се. Има ли сведения, че в по-древни, предисторически времена е имало повече въглероден двуокис в атмосферата и свързаните с него по-високи температури и влажност на въздуха? Да, при това само преди едни двеста милиона години. Което е по-малко от една петнайста от цялото време на еволюцията на живота - поне според официалната наука. Ето тука един цитат от Уйкипедия:
"Исторически гигантските секвои могат да бъдат проследени до Триаския период преди 200 милиона години - когато динозаврите се появили за първи път. Гигантските секвои са доминиращ вид в Северна Америка и Европа през Юрския период (преди 180 - 135 милиона години) и през периода Креда (преди 35 - 70 милиона години). Динозаврите са изчезнали в края на периода Креда, но гигантските секвои са оцелели. Планетата е била значително по-топла и по-влажна, по време на динозаврите, а атмосферата - в пъти по-богата на въглероден диоксид.
В края на периода Креда земята започва да се охлажда и засушава. "
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B2%D0%BE%D1%8F#.D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F
Американските католически епископи подкр...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
балона се надува ,надува,надува...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
балона се надува ,надува,надува...
Ако не беше лъжа, нали щяха да наблегнат на залесяването, а не да изсичат масово без да възстановяват. По - крайни и гротескни са лиготиите на някакви НПО-та в Америка обявяващи се против "въглеродния отпечатък" върху екосистемите от всичко, което издишва въгледвуокис. Едва ли не да се чувстваме виновни, че дишаме. Друга налудна идиотия е прокламирането на унищожаването на едрите преживни животни, че много пърдели и увеличавали метана в атмосферата (друг парников газ), а хората да станели вегани, пиещи постоянно хапчета против газове:)
цитирай
