Темата за истината за храната през социализма се оказа дълга  http://www.segabg.com/replies.php?id=263222&p=1  но и аз имам какво да кажа по нея. Но няма да се изкажа по нея, а ще припомня за книгите при комунизма, след като набързо премина през въпроса за тоалетнта хартия. Преди всичко искам да кажа, че по времето на комунизма тоалетна хартия все пак имаше. Да, беше малко дефицитна, но все пак я имаше. Което не може хич да се каже за времето, преди комунизма. Т.е. преди 44та. Когато нямаше не само тоалетна хартия, но нямаше и москвичи. Нещо повече - нужниците бяха дефицитни. 
Ето:
На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява:  „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”.
Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев:  „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”. 
Горният цитат не зная от къде е взет. Пропуснах да попитам тоя дето го публикува като коментар под една тема в blog.bg. Но пък баща ми е бил през 1940 година на 12 години и веднага го попитах него за всяко едно нещо по отделно дали е вярно. И той потвърди. Нека всеки от вас да направи собствена проверка по тия въпроси и да провери сам за себе си, дали нещата са стояли така преди да дойде в България комунизма, когато нямало било даже тоалетна хартия!
Наскоро чух от някакво предаване по телевизията, как някой си направил сметка че през осемдесетте години гърците били живели два пъти по-добре от българите, а баща му му казал, че преди комунизма българите са живели четири пъти по-добре от гърците. Т.е. като вземем предвид гореизложените данни, гърците би трябвало да са умрели през тоя период, което се дължи именно на капитализма, а не на комунизма. 
Сега по въпроса за книгите по времето на соца и след това. По една случайност, първата частна книжарница в Северозападна България, съм чул че се води на името на баща ми. А и аз имам някакво участие в нея. Имам спомени и за книгите по времето на соца. Още през далечната 1980та съм си завирал редовно носа в Дом на книгата в Плевен. А така също и в много други книжарници в Берковица, Михайловград и София. Е, нямам претенциите, че съм видял повече от някои от вас - особено такива, дето са по-възрастни от мене (аз съм 67ми набор). 
И така, уважаеми, дръжте се здраво за клавиатурата, че може да паднете, особено ако не сте виждали книгите на соца!
Пред себе си държа две книги, които са еталони-мярка. Мога да извадя още безброй.  Първата се казва "Граф Монте Кристо", том първи, издадена през 1987ма, твърди корици, шита, почти 750 страници, цена 5,04 лв.  Втората се казва Луиза Дьо Ла Валиер, том първи, издадена през 1991ва, меки корици, лепена, 380 страници, цена 18 лв.
Сега, понеже се опитвам да бъда обективен, ще извадя няколко книги, както шити, така и лепени, от времето преди 90та и след това. Не си спомням точно, държавните издателства и печатници до кога точно действаха, макар и да им спираха постепенно кранчето. Някъде преди около десетина години сложиха ДДС и на книгите и цените им вече скочиха до небесата и станаха почти непродаваеми в България. Но какви са точно "пазарните" механизми, по които утрепаха пазара на книгите в България и принудиха хората да си продават личните библиотеки няма да коментирам. До ден днешен обаче си е голяма далавера, да купуваш книги втора употреба, издадени по времето на комунизма. Не само че са по качествени, но са и по-грамотно написани, без печатни грешки с кадърни преводачи и редактори - абе кво да говорим.  Като цяло тенденцията е че книгите, издадени през соца са по-качествени и по-евтини. През соца има и лепени, но и те са така направени, че повечето  са здрави, а пък евтини. 
И така ето някои книги, които са в ръцете ми:
Петър Берон, "Живот ли бе да го опишеш" - втора част, твърди корици с много снимки, издадена 2004 година (след паричната реформа), 410страници, цена 15,90 - не е мръднала, но и не е четена много. 
Джек Лондон, "Сияйна зора" "Майкъл, братът на Джери", избр. произведения, том 4, твърди корици, издадена 1962г., 580 страници, цена 1,88 лв. - направена е на баница от четене, но няма откъснат лист.
Агаджанян и Катков, "Резврви на нашия организъм", меки корици, издадена 1985 година, 160 страници, цена 0,82 лв. - направена е на баница от четене но няма отлепен лист. 
Марк Махлин, "Декоративно рибовъдство", меки корици, издадена 1980 година, 260 страници, цена 1,62 лв. - не е мръднала, въпреки че доста е четена. 
Кузмин и Рибанин, "Пойни и декоративни птици", меки корици, издадена 1976 година, 165 страници, цена 0,80 стотинки - почти разкъсана е, но няма паднал лист. Тая книга съм си я купил втора употреба и не знам през къде е преминала. 
Ян Козак, "На лов в тайгата", меки корици, издадена 1982 годин, 300 страници, цена 1,73 лв - книгата съм си я купил сам, четена е много, разпаднала се е на няколко части и явно е с по-лошо качество от повечето книги произведени през соца.
Веселин Денков и Румяна Денкова, "Плодолечение и козметика", меки корици, издадена 1993 година, 350 страници, цена 35 лева - книгата е четена доста и не е мръднала.
Колектив, "Билките във всеки дом", меки корици, издадена 1986 година, 225 страници с много илюстрации, цена цели 4,11 лв. - четена е бая но няма отлепен лист. 
Следва поредницата "Какво знаем за...", меки корици, голям формат:
"Какво знаем за земноводните и влечугите", издадена 1985 година, 160 страници, цена 2,51 лв. - не е мръднала, четена е доста.
"лицето на земята", издадена 1986 година, 135 страници, цена 1,54 лв. - не е мръднала но и почти не е четена. 
"птиците", издадена 1990 година, 200 страници, цена 4, 47 лв. - не е мръднала малко е четена.
"формите и багрите в животинския свят", издадена 1993 година, 95 страници (цели), цена 45 лв. ( не е грешка и не се базикам) - книгата малко е четена, но се е разпаднала доста.
"бозайници", издадена 1993 година, 175 страници, цена 55 лв. - доста е четена, но не е мръднала да се разлепва. 
Сега да кажем нещичко и за руските книги, дето се продаваха в България. Недопустимо е да ги пропуснем, защото бяха още по-качествени и още по-евтини. Книгите не бяха само томовете на Ленин. Имаше литература, дето за мене беше ценна и я нямаше на български. 
Ето няколко книжлета:
"Африка, енциклопедическии справочник", голям формат, 670 страници, твърди корици, с много вискоко качество и много илюстрации, снимки, карти (това си е енциклопедия) , издадена 1987,  цена 13 рубли и 20 копейки - не е мръднала.
Жданов, "Аквариумньiе растения", твърди корици, 310 страници, цена 1 р. 80к. - не е мръднала а много е четена.
Мичурин, сочинения, том первьiй, твърди корици, издадена 1948, 715 страници, цена 10 рубли 
Горните книги със сигурност са купени на доста по-ниска цена в лева. Конкретно  "Аквариумньiе растения" лично си я купих от Дом на книгата и там се смяташе курса на рублата по-нискък от тоя на лева. А имаше май и допълнително намаление на цените. 
Сега да кажем и за някои негативи на продажбите на книги през комунизма. Имаше книги, които се търсеха, докарваха се в малък тираж и се продаваха под тезгяха. Приятелите на книжарите си взимаха по няколко броя, а за други нямаше. Но не с всички книги които бяха търсени беше така. Освен това търсените книги се докарваха постоянно и повечето хора, които имаха желание да си купуват книги си ги купуваха. Фактите са налице - през комунизма книгите в библиотеките на средностатистическото българско семейство се увеличаваха (за да има какво да продават после през демокрацията). 
Интересна беше и практиката да се продават задължително с търсените книги и произведения които не се търсят, защото набиваха яко комунизъм. Но това не създаваше особени проблеми, защото задължителните книги бяха още по-евтини, а като цяло цената пак идва много по-ниска от цената на книгата след падането на комунизма. 
Но! Книгите излезли през комунизма са именно документите и доказателствата, за качеството на комунистическото производство и неговата цена. Черно на бяло, широко разпространено във всички домашни библиотеки все още! Четете комунистическите книги и се образовайте, уважаеми! И най-вече гледайте цената на комунистическата мизерия! Не я продавайте на безценица, защото утре няма да ги имате и тия документи, които да ви ориентират, къде се намирате!  Всъщност, когато комунизмът падна и ние нали сме книжарница, а баща ми беше се объркал нещо и взе та направи една чистка на библиотеката и продаде някои книги, дето му се видяха че само заемат място. Между тях бяха и Млада гвардия на Фадеев, и събраните съчинения на Георги Караславов. Но имаше и разни други франтифлюшки, криминалета и всякакъв чешит не само от комунистически писатели. Тогава той ме попита, да прегледам това което ще изхвърля, дали искам нещо да си остане. Аз казах че не искам, но по-късно като се зарових във все още останалите книжки си отбрах поне петдесет. 
Предполагам, че ще ви е интересно да научите, кои са те? За съжаление не си ги спомням всичките. Между тях беше "Морски труженици" на Виктор Юго, защото се дублира и в избраните произведения, дето ги имаме, но после видях, че преводът в книгата дето вече продадохме е по-хубав и съжалих. Книгите дето със сигурност ги помня са тия:
Ленин, "Какво да се прави" Плеханов, "Ролята на личността в историят" Мао Дзе-Дун, "Относно практиката за връзката на познанието с практиката на знанието с действителността" - една малка брошурка с дълго заглавие Афанасиев, "Основи на марксистката философия" Джон Рид, "Десет дни, които разтърсиха света" Фридрих Енгелс, "Диалектика на природата" Също и споменатото по-горе произведение на Мичурин.
Тези неща представляват безценни документи за базата на комунистическата идеология и със сигурност са много ценни. А ще стават и още по-ценни. През комунизмът не бяха. 
Караславов го продадохме та се не видя. Както и доста други неща. 
 

тиражът на книгите по това време беше в десетки и стотици хиляди,
а сега не се обявява, дори на "четените" автори, защото е смешен.

Не мисля, че съм го пропуснал. Защото съм обърнал внимание, на това че библиотеките на средния българин се увеличават откъм книги. А това е ставало с тиражи. Книгите си бяха като и всички останали стоки тогава - у гражданите имаше излишна маса пари, която имаше по-голяма покупателна способност от наличните стоки на пазара. Това беше така, защото БНБ въпреки че говореше че не злоупотребява с печатането на пари, все пак злоупотребяваше, а това което държеше цените ниски беше централното определяане на цените. Същевременно обаче стоките които минаваха през българския пазар на глава от населението бяха значителни на фона на това дето е днеска. И се получаваше тоя феномен - рафтовете празни (донякъде), а населението си беше потребителско общество. Но не чак като на запад - е това беше разликата. Причината беше, че България няма колонии.
За тиража на книгите ще ти кажа веднага с пример. "Спорът за цион", Дъглас Рид, издадена 2002 г., твърда подвързия, шита, качествена, само дето е пълна с печатни грешки иначе и редакторът е на ниво. 25 лева, 300 броя тираж. Допечатка нямаше, доколкото си спомням. По точно май имаше, но излезе втория път с меки корици. От нея съм продал две книги - едната на един приятел, дето първо не си я взе. Но дойде след една седмица и рече че няма как - ще я вземе. Той ми обърна внимание на малкия тираж. Втората книга я продадох на себе си. Т.е. книгата е скъпа, въпреки че е пълна с печатни грешки.

Е, тая позиция - че през комунизма книгоиздаването е цъфтяло и процъфтявало е абсолютно незащитима, естествено. Чудя ти се на енергията да браниш и тоя редут, ама нейсе.
Та, нека кажем какво действително беше положението.
За качеството на самия предмет книга - имаше и добри издания, имаше и такива, които се разпадаха след две четения. Ако ме питаш за личното ми мнение - сега качеството като цяло е по-добро, но аре - нека приемем, че нещата са фифти-фифти.
Тематично обаче... Сори, мен...
Да почнем оттам, че книжарниците бяха ужасно скучно място на което как успяваха да скупчат такива камари от абсолютно безинтересни неща, чак умът ми не го побира. Сума ти време съм се въртял, докато си намеря нещо. И все не успявах :) И се запътвах към Антикварната, за която ще стане дума по-сетне.
В комунизма, дефицитно беше всичко, което ставаше за четене - това беше едно твърде широко пространство от автори и теми, включващи буквално всичко между По пътя на Керуак и Граф Монте Кристо (по средата беше Хемингуей, Майн Рид, Конан Дойл, Чандлър, Кръстникът и всичко, каквото се сетиш - и Престъпление и наказание даже беше дефицитно).
С дефицитна книга, можеше да се снабдиш по няколко начина. Първия (най-сигурния) е да имаш връзки в книжарницата/издателството. Вторият (по-несигурен) е да се подредиш на опашка в точно определен ден (май вторник беше) с други като теб (без връзки), когато пристигаха нови книги и евентуално да се докопаш до нещо, бутайки се с другите ценители. Третия вариант беше - от Антикварната (на тройно, в най-добрия случай, по-високи цени). Само да кажа, че в Антикварната, двата тома на Отнесени от вихъра (издание от преди 9-ти) вървяха 100 (сто!) кинта. Кръстникът беше по-скромен - гонеше към трийсетачка. И там обаче имаше опашка. Имаше и четвърти вариант - да се пазариш директно с черноборсаджиите, които уж се мотаеха безцелно около Антикварната и приближавайки се, (по правило изотзад, докато зяпаш витрината) дискретно ти прошушваха: "Нещо специално, търсиш ли?

Аз и до днес нямам отговор на въпроса - защо след като хората търсеха книги, не се издаваха в по-голям тираж? Говоря за Граф Монте Кристо, разбира се, не за Йосиф Бродски...
Нека все пак (за чест на комунизма) да кажем, че нещата през 80-те се промениха към по-добро. Появиха се (на прима виста) : По пътя, Полет над кукувиче гнездо, Голите и мъртвите на Мейлър (че и Армиите на нощта, даже в края на десетилетието), започнаха да издават Чандлър (с педесе години закъснение)... А през пролетта на 89-та даже излезе (о, чудо на чудесата) 1984 на Оруел (няма грешка в годината - излезе в сп. Съвременник). Цензурата, обаче, отвреме навреме се позаиграваше - понякога посъкращаваше някоя неудобна (за кого?) глава. Пример - един роман на Греъм Грийн - не му помня името обаче. както и да е..
Видяхме дотук, кое беше вътре, а сега да видим какво оставаше извън темите, които другарите бяха сметнали уместни за просвещението на робите.
Без да се замислям, на прима виста - Хенри Милър, Буковски, Гинзбърг, Том Робинс, Селин... Сартр (Чумата на Камю обаче има издание от това време).
За Сартр не съм сигурен, че чак нищо не е издавано, но дори и да е било е издавано избирателно. И като е станало въпрос - цели течения от философията са бели петна за бг читателя от това време - Сартр, Ницше, Шопенхауер, Киркегор, Джон Лок и т.н. и т.н.(пак на прима виста).
В историческите изследвания - напълно липсваха изследвания, които не използват истмата като методика за изследване, независимо за кой период става дума Това включва на практика всичко извън соцлагера - Гибън, Шпенглер, Тойнби, Бродел, Лидел Харт и т.н. и т.н.
Ми тва е в общи линии. Само да вметна за списъка, който си пуснал накрая - от всичките само тази на Джон Рид представлява някакъв интерес (даже преди години безуспешно я търсих). Всичко останало има единствено стойност като нещо, което вече няма да бъде издавано. Поради това, цената му ще расте и след време може и да му вземеш добри пари.
Иначе в тематично отношение е плява.

Абсолютно го подкрепям.Относно селата-повечето села не са били бедни и са се изхранвали сами,и на държавата са се отчитали„Това са факти от мои роднини.Селяните са си знаели мястото и не са били недоволни от положението си.Моя баба се преселва в София на младини и се омъжва за бежанец от Македония,като започва тук живота си доста по-бедно,отколкото на село.От село са й помогнали.После се оправят с голямо трудолюбие,дават и на майка ми висше икономическо образование,така че да не преобръщаме историята,както ни харесва.

пропуснах за броя на юрганите и клозетите на село, ма щом си рекла, нека стане дума и за тях.
Картинката, описана от уважаемия депутат през 1940-та, вероятно е била наистина точно такава. Обаче тогава, приблизително същата е била не само в Гърция, но дори и в Испания и Италия.
Мисълта ми е, че логическа конструкция от типа "Ако не беше комунизма и през 89-та щяхте да се завивате с черги и да серете на двора" е абсолютно неиздържана, нема смисъл да обяснявам що. Ако една държава иска да сравнява некакви показатели, то редно е, не да се сравнява сама със себе си отпреди 40 години, а с държави, с които е била поне на сходно положение при старта.
И понеже, Италия и Испания, благодарение най-вече на бая сериозните си, предимно културни натрупвания, след Втората световна отиват в съвсем друга орбита, редно е да се сравним поне с Гърция.
Стремейки се да сме обективни, нека кажем, че НРБ някъде до 70-те години се развива съвсем добре и е съвсем съпоставима не само с Гърция, ми в някаква степен дори и с Испания и Италия. Оттогава обаче, тръгва надолу, за да банкрутира (съвсем буквално) в края на 80-те. За тоя възход и падение има и субективни и обективни фактори, с които няма да занимавам тук уважаемите читатели.
Ето го обаче сравнението с Гърция - ако приемем, че до падането на хунтата, се движим горе-долу с едни същи темпове, то след това, гърците дръпват много рязко напред и за десетина години ни скъсват (и за тва има и субективни обективни фактори, на които няма да се спирам тук).
Няма смисъл да се аргументирам - всеки който е бил по това време в Гърция може да сравни. Останалите, могат да се баламосват, че НРБ-то е бил некъв икономически тигър, какъвто разбира се, не е бил.
Мисълта ми е(ин дженерали), че без комунизма, в края на 80-те щяхме, без особени напъни да сме поне на дереджето на Гърция. Ако щете, и към ден днешен също като тях щяхме да сме в неква яка дългова криза. Няма как да знаем.
Ми тва е, съвсем накратко.

Твърдението ти, че през комунизма книгите които са се търсели са били недостъпни е точно толкова защитимо, колкото и това, че през комунизма не е имало какво да ядем. И критерии за това са ти празните рафтове. Които не бяха чак толкова празни. Една дуржава, за да се разбере, кога върви добре трябва да се сравни именно сама със себе си. И един политически и икономически строй за да се разбере, дали е добър, трябва да се сравни с друг в условията на същата география. Твърдението ти, че ние трябва да се сравняваме със запада е толкова кухо, та повече няма къде. И това което учехме в училище през комунизма си беше до голяма степен верно а сегашното си е чиста демагогия и нищо друго. Защото тогава ни казваха, че преди да дойде комунизма, България е била изостанала аграрна страна, а след това за няколко десетилетия се нарежда сред развитите държави на света - мисля че сред най-развитите тридесет. България не мож я сравнява със запада, защото той е колониален център. Неговото богатство е натрупано със грабеж над останалия свят. Включително и днес. И не може това натрупване (капиталистическо), което е резултат от вековен колониализъм да го надминеш или да се сравниш с него.

През комунизма, като влезнех в книжарницата, винаги си набелязвах няколко книги, дето искам да си ги купя. И скоро си ги купувах защото ми бяха по джоба. От останалите имаше една голяма част, която ми беше безинтересна, но и друга, която вече си я имах и поради тая причина също ми беше безинтересна. От безинтересните книги, които бяха в книжарниците и никой не ги купуваше, не съм виждал в библиотеките на познатите си. Аз съм виждал библиотеките на разни хора, навсякъде има минимум по двеста книги, вкл. или Граф Монте Кристо, или Тримата мускетари или Джек Лондон и т.н. Във всяка такава библиотека книгите през комунизма се увеличаваха. И как няма да се увеличават, като от хубавите книги имаше и по пето издание, а тиражите са по няколко десетки хиляди.

Мога да ти дам една информация, която ще ти е интересна. През деветдесета година веднага след като отворихме книжарницата, сме продали от Мъртвите сибирски полета шестстстотин броя, от Смърт край нил на Агата кристи - седемстотин, Джуна - петстотин. Постепенно взех да продавам по една бройка от заглавие, а като общо количество - много по-малко. Причината за това нещо не са компютрите. Защото никой не иска да чете книга от компютър. Покупателната способност.

Дали след като се разпространиха компютрите и останалата техника, може да се твърди, че покупателната способност след 89та се е увеличила, въпреки, че книгите вече са скъпи? Фактически техниката (средностатистическата) днес е евтина. Но техника си купува човек относително редко. Освен това най-важното имущество, което човек си купува относително редко и което е най-ценно е жилището. За да може днес българина да си купува техника, той има жилища. Които са построени предимно през комунизма или през 90те години, но с натрупаното през комунизма. И на които днес, българинът не може да направи ремонт.

Благодарение на прехвърлянето от останалия свят. Основно чрез финансови банкерски номера. Като първо, за Западна Европа имаше план "Маршал". Чрез него щатите изнесоха доларовата си инфлация и мотивираха света да ги приема, като подкрепяха безрезервно династията Ас Сауд.
Като второ, натрупванията са не към Западна Европа и САЩ, а към центъралата на транснационалните корпорации, който център е на тия места. Корпорациите управляват и страните от третия свят и се разпореждат с ресурсите им.



Еми веднага на прима виста ти давам един пример. Един приятел в началото на 90те отиде да работи за една година в Гърция. Като се върна, каза че не пие натурален сок от портокал, защото е работил в предприятие за натурален сок и е виждал как се прави. А пък аз през комунизма съм ходил на бригади в консервен комбинат за домати и корнишони. И редовно си отваряхме буркани с краставици, да ги ядем.

Именно - няма как да знаем. Защото не е луд тоя който яде баницата. А тоя който му я дава си има едно на ум и ние няма как да знаем, защо му я дава и дали е щял да ни даде и на нас. Тоя който дава е международната банкерска мафия. За да даде на Гърция, Западна Европа или САЩ, той взима от други места. Той раздава чуждата баница. Това той може да направи чрез дълг, който се натрупва и после трябва да се връща (но дали ще се върне, особено не е възможно да бъде върнат)? А дългът бива евтин и скъп. Освен това има значение къде се натрупва производителната сила, която представлява монопол, който диктува монополновисока цена на стоките и сам по себе си е самонарастваща стойност.

Аз си спомням сърбите в края на комунизма, как говореха, че няма да връщат заемите си. След това им дойде войната. Кой им беше дал и на тях? А кой беше дал на комунистическа България, за да изреват после че сме били взели кредит? А какво стана после, колко е кредита ни днес, при това съвкупния, а не само държавния и колко е той на фона на БВП? И дава ли тоя дето дава кредит или взима - няма как да знаем, но можем поне да видим, как живеем днес. И можем да го сравним с времето преди? Когато си купувахме качествени книги на ниска цена, ходехме на същите български курорти, където днес слугуваме на западната аристокрация и където беше по-хубаво, защото не беше опаковано всичко с бетон.

на какъв език да ти го напиша, че да разбереш?
Никъде не съм казал, че книгите по соца са били недостъпни. Даже си направих труда да ти напиша четирите начина по които бяха достъпни. Не разбирам - твърдиш ли, че Граф Монте Кристо (що се него го даваме за пример не знам) не беше дефицитна книга и можеше да се намери по всяко време и във всяка книжарница? Направил съм си и труда да ти дам и (малка част) това което нямаше как да се намери.
Не знам, какъв ти е критерия за интересна книга, че с всяко влизане си набелязвал (че и по няколко). Явно интересите ни са различни, щото аз не си набелязвах.
И оттук плавно да се плъзнем към темата за празните рафтове (никъде не съм ги споменал, ама щом си рекъл). Давам ти веднага пример - аз не се интересувам от риболов например и поради това не ме е грижа ако рафтовете с въдици и кукички са били препълнени. Аз искам да слушам хеви метъл, а рафтовете в тоя жанр, не че бяха празни, ми въобще ги нямаше. Т.е. ако ти си рибар за теб рафтовете ще са пълни, а за мен, като хедбенгър, ще са празни.
Толко ли е трудно за разбиране?
Свободата на избор се определя не от това, което има, а от това което няма. Колкото повече е "няма", толкова повече свободата е ограничена. Тва ми е тезата. А ти би следвало да ми отговориш така - не бе, имаше Хенри Милър и Ницше по книжарниците. Или па така - не ти требва да ги четеш, щото не струват.
Е, кой си ти, че да решаваш вместо мен? Сам ще си преценя.
Е, сега мога да вляза в книжарница и да си купя, каквото ми харесва, без да плащам тройно и без да се бутам по опашки.
Толко ли е сложно, бе дееба?
А, сега за другото - за икономическия тигър НРБ.
Лозунги, лозунги, а аргументация - зиро.
Къде видя, че я сравнявам с "колониалния запад". Сам казваш - за да се разбере дали "един политически или икономически строй" е добър, "трябва да се сравни с друг на същата география". Тук, държа да повторя - и при сходни стартови позиции.
Ми нали точно това съм написал! Сравнявам с Гърция, а не с Англия и Германия

Е туака съм ти го обяснил тоя феномен:

http://bgman13.blog/politika/2015/08/08/komunizmyt-ne-si-otiva.1382340

Значи, когато печатниците за книги, имат ограничен ресурс, а напечатаните пари се увеличават при фиксирани цени, печатниците за книги са тия, които не могат да насмогнат на търсенето. А печатниците печатят и идеологическа литература, която никой не четеше, която беше малко, въпреки че се пласираше някак си по училища и библиотеки и др.. Печатниците не смогват, но са допълнително и ненужно донатоварени с идеологическа литература и това е отговора на твоя въпрос.

Я ми направи и едно предсказание, брошурките нз Била и Кауфланд, плява ли са, цената им ще расте ли, ще пада ли, за чия сметка е, и имат ли стойност, след като ги издават и подаряват повече от Мурзилка и Комсомолская правда?

с гръцкия оринджджус и родните корнишони, направо еба майката на тезата ми.
Предавам се пич.
Гледам, че по-надолу са вкарани в употреба и арабската династия и международната банкерска мафия. Пас съм там
Ше ида да пия една бира, че взех да давам заето. След това, ако съм настроен алтруистично, може пак да се включа с некое мнение, ако не възразяваш, че днес май съм на вълна губене на време.

Един финален въпрос, но с фундаментална стойност, която ще се повишава:

Каква е разликата между това, централната власт да напечати книга и да и тури цена, и централната власт да напечати банкнота и да и тури цена?

Оттука и вторичния въпрос:

Имаш в България фиксиран валутен курс;
а имаш ли централно определяне на цените и съответно - реален комунизъм, при който парите и частната собственост са отменени?

Аз твърдя, че правото на българина на частна собственост е отменено и българската икономика е Черен петък за западните аристократически народи. Те идват тука и грабят - каквото им трябва си го взимат, като плащат с царските купони, дето им ги дават на тях а не на нас.

Със сигурност, брошурите на Била имат научна стойност, приблизително, колкото Афанасиевите основи на марксизма.
Но не, тях не ги пази.

Защо ли съм сигурен, че прекрасно разбираш, какво ти казвам, но се правиш на три и половина? Царят на света е напечатил едни купони, като ги е подсигурил с "воден монопол". И никой който иска да пие вода не може да си купи вода за да пие. А за да си купи вода, трябва да си събира от царските купони и да ги използва и като пари - т.е. като средство за посредничеството при размяната на реални стоки и услуги. А пък българинът е наказан освен това, да разменя труда си срещу левове, които пък се обменят по подценен курс срещу евра. Т.е. всеки който е работил за евра идва тука и разменя всяко евро срещу повече левове отколкото е реалната стойност на това евро. Съответно - всяко евро взима от българския пазар повече стоки отколкото би взело от западния пазар. А пък търговските банки в България, които не са български определят монополно висок лихвен процент и издърпват от обращение излишната левова маса, която иначе би надула инфлацията.

През 1980-та година разрушихме така наречената стара къща, която е строена през
1852-ра година. Къщата беше от плет, измазана с глина и се състоеше от три стаи -
къщи, соба и килер. В къщи имаше огнище, а в собата е имало някаква печка, но по късно, през ХХ-ти век. Къщи имаше малко прозорче, а собата по-голям прозорец. И двата прозореца се затваряха с дървени капаци. Пред къщи имаше малка веранда (судурма). Под собата и килера имаше мазе (зимник). Таваните бяха с шинди. В къщи имаше полици. Къщата е била модерна за времето на построяването си.
Имало е ниска кръгла маса (софра). Столове не е имало. Легла също. Спали са на пода.
В тази къща баща ми е прекарал 28 години от живота си, дядо ми - 51 години, прадядо ми - целият си живот. Новата ни къща е построена през 1949-та година.

За цените и тиражите на книгите съм съгласен с вас.