Блогът на bgman13 :: Мато-топа - приятелят на белите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.12.2014 11:07 - Мато-топа - приятелят на белите

Автор: bgman13 Категория: Политика

Прочетен: 1142 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.12.2014 11:09

На 26.07.1837 г. Шардон е отбелязал в дневника си:
"Мато-топа се разболя от сипаница, превъртя и напусна лагера - следобед пак се върна тук."
Мато-топа не бил готов търпеливо да понася съдбата си. По-скоро се противял на заплашващата го смърт, от която не можел да се предпази, и обвинил белите с горчивите думи:

"Мои приятели! Чуйте всички това, което трябва да ви кажа. Доколкото мога да си спомня, обичах белите. Още от ранно детство живея заедно с тях и с чиста съвест мога да кажа, че никога не съм им направил нищо лошо, напротив, винаги съм ги закрилял от нападения на другите. Това те не могат да оспорят. Мато-топа никога не е оставил бял човек да гладува, а му е давал да яде, да пие и когато е било необходимо - одеало от бизон, на което да може да спи. Винаги съм бил готов да пожертвам живота си и това те не могат да оспорят. Направих всичко, което един индианец е могъл да направи за тях, а как се отплатиха те! С неблагодарност! Никога не съм нарекъл бял човек куче, но сега ги наричам глутница безсърдечни песове. Те ме измамиха. Те, които винаги съм смятал за мои братя, сега са най-големите ми врагове. Бил съм се в много битки и често съм бил раняван, но раните, които съм получавал от враговете ми са достойни...

Приятели мои! Не се страхувам от смъртта. Вие знаете това, но аз ще умра с лице, което е толкова разядено, че дори вълците ще се уплашат от него ако ме видят и ще си кажат: "ТОВА Е МАТО-ТОПА, ПРИЯТЕЛЯТ НА БЕЛИТЕ!"

Чуйте добре, какво ще ви кажа сега, защото това ще е за последен път. Мислете за жените, децата, приятелите си, за всичкчи, които са ви скъпи. Всички те са мъртви или на умиране, лицата им са разядени от сипаница, за която са виновни тези бели кучета. Мислете за всичко това, вдигнете се заедно и не оставяйте нито един от тях жив. Мато-топа ще поеме своя дял."

Но нищо не излязло от отчаяния план на Мато-топа. Заразата оставила живи само няколко мандани. Мато-топа трябвало да види, как умира семейството му. С глухо отчаяние очаквал спасителната смърт. На 30.07.1837 г. Шардон написал в дневника си:

"Мато-топа, един от най-добрите ни приятели от индианското село, умря днес, оплакан от всички, които го познаваха."