Постинг
26.11.2014 14:59 -
Как японците избавиха Рузвелт от неудобното предизборно обещание, дадено на американския народ, да не вкарва САЩ във войната (цитати от "Спорът за Цион&am
Автор: bgman13
Категория: Политика
Прочетен: 870 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2014 15:11
Прочетен: 870 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.11.2014 15:11
Кой е Дългас Рид?
(цитати от Спорът за Цион)
"През 1938г. аз бях на 43 години, бях главен кореспондент (на лондонския "Таймс"), за Централна и Източна Европа и за Балканите, работил бях за "Таймс", вече 17 години и, доколкото ми е известно, бях единственият сътрудник, който си подаде оставката"
"В началото на този период, през 1933г., аз успях да се издигна по стълбицата на служебната си кариера и се превърнах от обикновен служащ в редакцията в кореспондент на (лондонския)"Таймс" в Берлин...
В края на тоя период, през 1939г., аз напълно се разочаровах от работата и се видях принуден, да се откажа от нея, като подадох оставката си.
...
Като започнем от 1927г. аз постоянно съобщавах за растящите успехи на Хитлер,
...
В Берлин опитните английски наблюдатели на събитията единодушно тогава смятат, че ако Хитлер не бъде спрян, той ще започне война и съобщават това на своето правителство и на издателите в Лондон. Главният кореспондент на Таймс в Берлин (аз бях втори кореспондент) Норман Абът съобщава в началото на 1933г., че войната би следвало да се очаква примерно след пет години, ако не се вземат мерки тя да бъде предотвратена. И това съобщение не е публикувано. И той и аз и много други журналисти с удивление и тревога наблюдавахме в последвалите години систематичното игнориране или изкривяване на нашите информации, при което във вестниците и в парламента Хитлер се представяше като напълно приличен човек по природа, който не би могъл да наруши мира, ако неговите справедливи претенции бъдат удовлетворени,
...
Разочарованието и напрежението през тези години физически сломиха Норман Абът, така че от 1935г. аз станах главен кореспондент във Виена.
...
В края на 1937г. аз съобщих от Виена в Таймс, че по думите на Хитлер и Гьоринг войната ще започне през есента на 1939г.
...Аз бях във Виена и по време на нахлуването на Хитлер в Австрия, а после
...
Бях преведен в Будапеща, където през септември 1938г. ме настигна грандиозната капитулация в Мюнхен. Тогава ми стана ясно, че добросъвестният кореспондент е безсилен да се противопостави на "политиката на умиротворението" и че неговата задача вече загуби всякакъв смисъл. Тогава аз ... обявих моята оставка"
Провокацията на САЩ:
"Цели дванедесет дни преди това (нападението над Пърл Харбър) военният министър Хенри Л. Сипмсън, след правителствено съвещание на 25 ноември 1941г. записва в своя дневник: "Ставаше дума за това, как ние да маневрираме така, че да заставим японците да произведат първия изстрел."
Към предисторията на тази записка се отнася и това, че още на 27 януари 1941г. посланникът на САЩ в Токио информира, че "в случай на военен конфликт между САЩ и Япония японците възнамеряват неочаквано да нападнат Пърл Харбър". А съветският шпионин Рихард Зорге, съобщава на съветското правителство през октромври 1941г. че "Японците имат намерение да напднат Пърл Харбър" Той получава отговор, че неговата информация е предадена на президента Рузвелт (твърдението на Зорге е отпечатано във в. "Ню Йорк Дейли Нюз" от 17 май 1951г.). На 26 ноември 1941г. правителството на Рузвелт фактически изпраща на Япония ултиматум. А от септрември 1941г. до момента на атаката всички японски съобщения са прехващани и разшифровани от американското разузнаване. Те неизменно доказват предстоящото нападение над Пърл Харбър, но не са съобщавани на държавното ръководство.
На 1 декември 1941г. началникът на отдела за Далечния изток във военно-морското разузнаване на САЩ съставя донесение до командващия Тихоокеанския флот, че "началото на войната между Япония и САЩ предстои в най-близко време", обаче то е задържано от висшето командване. Японският отговор на ултиматума на президента Рузвлет е равнозначен на обявяване на война, получен е на 6 декември 1941г. за което на командването на Пърл Харбър не е съобщено нито дума. На 7 декември по обяд на Пърл Харбър накрая е изпратено съобщение, което гласи: "Японците ни изпратиха днес... нота, равнозначна на ултиматум... обявете състояние на бойна тревога", което местното командване на Пърл Харбър получило 6-8 часа след японското нападение. Ръководството, готово да въвлече своята страна по пътя на облекчаване на вражеското нападение върху нея, не може да се счита че води тази война заради националните интереси на своя народ. Мнозинството от американците до ден днешен не знаят истината за Пърл Харбър.
По въпросът за Пърл Харбър има осем разследвания, седем военни още по време на войната и едно на Конгреса след нейното приключване. Всички те са провеждани в обстановка на необходимост от съблюдаване на военна тайна, а поради това нито едно от тях не е нито разгласявано, нито пък е пълно.
...
Обаче трима военноморски командващи, имащи непосредствено отношение към случилото се, публикуват книга с пълен отчет на събитията. Контраадмирал Кимел, командващ Тихоокенанския флот на САЩ в дните на катастрофата, се позовава на думите на един от своите колеги - адмирали, че "в плана на президента Рузвелт влизаше, да няма изпращане на никакви предупреждения на Хавайските острови" и че " ръководните дейци във Вашингтон, които преднамерено не уведомяват нашите сили в Пърл Харбър, в никакъв случай не могат да бъдат оправдани. На командващия в Пърл Харбър въобще не е съобщено за... американската нота, връчена на японския посланник на 26 ноември 1941г., която фактически изключва възможността за по-нататъшни преговори и прави войната в Тихия океан неизбежна... На командващия флота и армията в района на Хавайските острови не е направен даже и намек за важните японски телеграми прихващани, разшифровани и съобщавани на отговорните лица във Вашингтон на 6 и 7 декември 1941г."
"Спорът за Цион", глава "Революцията се разпространява", написано 1956 г.
Другите двама военноморски командири, които също са цитирани са адмиралът от флотата Халси, който е по това време един от тримата старши началници под командата на амирал Кимел, и контраадмирал Теобалд, командир на ескадра миноносци в Пърл Харбър.
(цитати от Спорът за Цион)
"През 1938г. аз бях на 43 години, бях главен кореспондент (на лондонския "Таймс"), за Централна и Източна Европа и за Балканите, работил бях за "Таймс", вече 17 години и, доколкото ми е известно, бях единственият сътрудник, който си подаде оставката"
"В началото на този период, през 1933г., аз успях да се издигна по стълбицата на служебната си кариера и се превърнах от обикновен служащ в редакцията в кореспондент на (лондонския)"Таймс" в Берлин...
В края на тоя период, през 1939г., аз напълно се разочаровах от работата и се видях принуден, да се откажа от нея, като подадох оставката си.
...
Като започнем от 1927г. аз постоянно съобщавах за растящите успехи на Хитлер,
...
В Берлин опитните английски наблюдатели на събитията единодушно тогава смятат, че ако Хитлер не бъде спрян, той ще започне война и съобщават това на своето правителство и на издателите в Лондон. Главният кореспондент на Таймс в Берлин (аз бях втори кореспондент) Норман Абът съобщава в началото на 1933г., че войната би следвало да се очаква примерно след пет години, ако не се вземат мерки тя да бъде предотвратена. И това съобщение не е публикувано. И той и аз и много други журналисти с удивление и тревога наблюдавахме в последвалите години систематичното игнориране или изкривяване на нашите информации, при което във вестниците и в парламента Хитлер се представяше като напълно приличен човек по природа, който не би могъл да наруши мира, ако неговите справедливи претенции бъдат удовлетворени,
...
Разочарованието и напрежението през тези години физически сломиха Норман Абът, така че от 1935г. аз станах главен кореспондент във Виена.
...
В края на 1937г. аз съобщих от Виена в Таймс, че по думите на Хитлер и Гьоринг войната ще започне през есента на 1939г.
...Аз бях във Виена и по време на нахлуването на Хитлер в Австрия, а после
...
Бях преведен в Будапеща, където през септември 1938г. ме настигна грандиозната капитулация в Мюнхен. Тогава ми стана ясно, че добросъвестният кореспондент е безсилен да се противопостави на "политиката на умиротворението" и че неговата задача вече загуби всякакъв смисъл. Тогава аз ... обявих моята оставка"
Провокацията на САЩ:
"Цели дванедесет дни преди това (нападението над Пърл Харбър) военният министър Хенри Л. Сипмсън, след правителствено съвещание на 25 ноември 1941г. записва в своя дневник: "Ставаше дума за това, как ние да маневрираме така, че да заставим японците да произведат първия изстрел."
Към предисторията на тази записка се отнася и това, че още на 27 януари 1941г. посланникът на САЩ в Токио информира, че "в случай на военен конфликт между САЩ и Япония японците възнамеряват неочаквано да нападнат Пърл Харбър". А съветският шпионин Рихард Зорге, съобщава на съветското правителство през октромври 1941г. че "Японците имат намерение да напднат Пърл Харбър" Той получава отговор, че неговата информация е предадена на президента Рузвелт (твърдението на Зорге е отпечатано във в. "Ню Йорк Дейли Нюз" от 17 май 1951г.). На 26 ноември 1941г. правителството на Рузвелт фактически изпраща на Япония ултиматум. А от септрември 1941г. до момента на атаката всички японски съобщения са прехващани и разшифровани от американското разузнаване. Те неизменно доказват предстоящото нападение над Пърл Харбър, но не са съобщавани на държавното ръководство.
На 1 декември 1941г. началникът на отдела за Далечния изток във военно-морското разузнаване на САЩ съставя донесение до командващия Тихоокеанския флот, че "началото на войната между Япония и САЩ предстои в най-близко време", обаче то е задържано от висшето командване. Японският отговор на ултиматума на президента Рузвлет е равнозначен на обявяване на война, получен е на 6 декември 1941г. за което на командването на Пърл Харбър не е съобщено нито дума. На 7 декември по обяд на Пърл Харбър накрая е изпратено съобщение, което гласи: "Японците ни изпратиха днес... нота, равнозначна на ултиматум... обявете състояние на бойна тревога", което местното командване на Пърл Харбър получило 6-8 часа след японското нападение. Ръководството, готово да въвлече своята страна по пътя на облекчаване на вражеското нападение върху нея, не може да се счита че води тази война заради националните интереси на своя народ. Мнозинството от американците до ден днешен не знаят истината за Пърл Харбър.
По въпросът за Пърл Харбър има осем разследвания, седем военни още по време на войната и едно на Конгреса след нейното приключване. Всички те са провеждани в обстановка на необходимост от съблюдаване на военна тайна, а поради това нито едно от тях не е нито разгласявано, нито пък е пълно.
...
Обаче трима военноморски командващи, имащи непосредствено отношение към случилото се, публикуват книга с пълен отчет на събитията. Контраадмирал Кимел, командващ Тихоокенанския флот на САЩ в дните на катастрофата, се позовава на думите на един от своите колеги - адмирали, че "в плана на президента Рузвелт влизаше, да няма изпращане на никакви предупреждения на Хавайските острови" и че " ръководните дейци във Вашингтон, които преднамерено не уведомяват нашите сили в Пърл Харбър, в никакъв случай не могат да бъдат оправдани. На командващия в Пърл Харбър въобще не е съобщено за... американската нота, връчена на японския посланник на 26 ноември 1941г., която фактически изключва възможността за по-нататъшни преговори и прави войната в Тихия океан неизбежна... На командващия флота и армията в района на Хавайските острови не е направен даже и намек за важните японски телеграми прихващани, разшифровани и съобщавани на отговорните лица във Вашингтон на 6 и 7 декември 1941г."
"Спорът за Цион", глава "Революцията се разпространява", написано 1956 г.
Другите двама военноморски командири, които също са цитирани са адмиралът от флотата Халси, който е по това време един от тримата старши началници под командата на амирал Кимел, и контраадмирал Теобалд, командир на ескадра миноносци в Пърл Харбър.
Учтиви идилци от Дон в Париж
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Подкупи и небрежност са убили повече хор...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Подкупи и небрежност са убили повече хор...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
