Демокрацията е фюрер-изирана отдавна - откак се е появила. И не стига това, ами все повече се фюрер-изира. Доказателство за това, че е фюрер-изирана откак се е появила е това, че стълбът на съвременната демокрация (САЩ) е президентска република. Не е възможно, според най-простите сметки, висшият законодателен орган да се доминира изцяло или частично от един човек. Това е така защото, както съм казвал и друг път, дебитът на избирателната система е произведение от броя на народните представители в законодателната власт, умножен по максималния възможен брой на оборотите за смяна на всеки един представител за четиридесет години, отнесено спрямо броя на електората. Недостатъчният максимален възможен дебит на избирателната система, доказва посредством една бърза и проста сметка, че народът няма право да избира и да бъде избиран - малкият брой на тия които могат да се извъртят през парламента за един човешки живот при такава ситуация, определя малък брой на правоимащите и привилегированите.

С думи още по-прости: вождове могат да имат малките племена, защото съотношението между един човек и малкия брой на племето е горе долу нормално; за разлика от съотношението между един човек и броя на един дори и малък народ, което със сигурност е ненормално.

А доказателство за това, че днешната демокрация се фюрер-изира все повече е, че все повече, масмедиите на фюрер-пропагандата, не стига че лъжат безогледно, но и с нарастваща сила ни занимават с това, колко бил важен тоя или оня президент, министър председател или диктатор. Една част от тия номинирани от гьобелс-пропагандата за свръхчовеци са добри (Виктор Орбан, както и дежурния американски президент); друга част от номинираните от пропагандата за свръхчовеци са лоши, диктатори, босове на организираната престъпност и т.н. Същевременно лошите диктатори на национални държави, до един са производни на глобалната политическа система и постоянно излизат доказателства, че САЩ и ЕС са ги подкрепяли и довели на власт, преди да станат лоши. Така както лошите босове на организираната престъпност в България, до един си щъкат с пропуск от държавната власт.

Садам Хюсеин например, беше добър приятел на американците и демокрацията, докато използваше химически оръжия. А после стана лош, когато беше нарочен че има ракети със обсег по-голям от допустимото - но такива ракети не бяха намерени. Но въпрек това, Ирак беше разрушен от башфюрерчетата на съвременната демокрация.

Цялостната система обаче, целият обществен механизъм, който взаимодейства, за да работи, който влиза в отношения по между си, има и едни други фюрерчета, които постоянно диктуват и в политиката, но някак си се приема, че не били политици. За тях никой не се сеща да ги посочи с пръст и да ги нарече "диктатори". Това са разните му милиардери и върховни сиятелства в транснационалните империи. Тези са част от глобалния ЦК на КПСС и постоянно правят засекретени заседания, на Билдерберг или като се събират в Давос, където правят ТКЗС-та с редовите политици на водещите национални държави, които са им даже подчинени.

Ще се пренасоча сега към Виктор Орбан - новата звезда на фюрер-демокрацията (посаден и отрасъл под грижливия поглед на Сорос), който отнесе конкуренцията, след като беше управлявал. И някои стари български номенклатурни кадри, измили още зорите на демокрацията в България, дето съучастваха за да ни докарат до тука, се изказаха в комунистически стил, като декламираха известно време дитирамби за великия Орбан и за доблестния унгарски народ, който си заслужава добрия фюрер. За разлика от българския народ, който си заслужава, такива политици и такива конституционни съдии, като Георги Марков.

Та Орбан значи, според Георги Марков е бил намалил броя на депутатите и това било голямо демократическо благо. Само че кой е Орбан (моите адмирации към тоя демократически вожд и учител на унгарския и българския народ, но ще си позволя въпроса), че да намалява броя на депутатите? И откога Георги Марков от демократ стана тоталитарист?

Принципно е невъзможно народът на една държава да избира своята държавна власт, ако липсва демократична избирателна система, която да дава възможност на всеки един от електората, както да избира, така и да бъде избиран. А след като тая възможност директно зависи от дебита на избирателната система, и след като тоя дебит директно зависи от някакъв минимален брой на депутатите в парламента, който не може да бъде намаляван, това означава, че прекалено малкият брой на депутатите отменя демокрацията; президентската република или министър-председателска - още повече. А намаляването на броя на депутатите от министър-председателя е висш манифест на комунистическата партия, на фюреризацията на демокрацията и на глобототалитаризма.

Има още една интересна особеност, на властовия механизъм в Унгария, който е уж сътворен от Орбан: При намален брой на депутатите, констутуционният съд не може да отменя решенията на народното събрание, когато са взети с две трети.

Т.е. конституционният съд е едно още по-малцинство, инсталирано с цел да може когато парламентът (малцинството) излезе от контрола на финансовата олигархия, да бъде озаптяван. И Oрбан уж му отнема донякъде властта. Но същевременно я дава на параламента и по-точно на едната трета от депутатите плюс един глас, които могат да блокират всяко решение на парламента с две трети. И понеже броят на парламента е намален, намален е следователно и броя на едната трета от парламента. Т.е. ако нарекох Конституционния съд, по-малцинство, спрямо парламента - което поради това си качество е по-лесно контролируем, понеже по-малкото хора по-лесно се купуват от банкерите; и Орбан е дублирал малцинството на Конституционния съд с друго малцинство, което обаче върши същата работа. Т.е. тоя Орбан е див комунистически и посткомунистически измамник.

Значи простата сметка, показва и доказва, че няма такова нещо като избор на държавна власт от електората, в условията на псевдодемократична избирателна система. И следователно, унгарският народ няма как да е избрал Виктор Орбан и неговото управление на държавата. От това следва, че или унгарците са играли политически хазарт и са имали късмет да ударят джакпота, или Орбан е назначен от глобалните фюрерчета. А на мене, както винаги, едно пиленце ми подсказва, че е второто. Но и първото да е, не ми прече да продължа с разсъжденията си и с въпросите си към Георги Марков.

Нима той съветва народите, вместо да си избират държавната власт по демократичен начин, да хвърлят зарове, според правила, спуснати от върхушката - от глободиктатурата? Дали тая система ще бъде печеливша и за останалия свят или в тоя случай демократът Георги Марков ще обвини народите на целия свят, че си заслужават сатрапите. Може ли да гарантират Георги Марков и Виктор Орбан, на унгарския народ, че следващият по тая Орбанизирана авторитарна  система след Орбан, няма да се окаже лош? И ако се окаже лош, дали и в тоя случай, ще бъде заклеймен унгарския народ, като вече станал лош народ. Или ако Орбан след известно време се превърне в лош диктатор, както става в повечето случаи.

А ако следващият след Орбан добър диктатор (вожд и учител) на унгарския народ продължи благоприятното за унгарците управление на Унгария, дали няма да бъде защото новият имперски център, където са се преместили господата - абсолютни монарси на световната корпорация, се казва Унгария?

Ако случайно това се случи, значи аз съм бил прав и ако искате можете да внимавате, какво ви казвам. Кои са днешните достойни народи и достойни дисиденти? - Тия които се съпротивляват срещу днешния тоталитаризъм.

А не тия, които се пишат активни борци срещу вчерашния. И не тия, които хвалят днешната диктатура на малцинството, докато става все по-очевидно, как псевдодемокрацията отново се превръща във фашизъм. Така от яйцето на змията се излюпва змия. А условията благоприятстващи разцвета на влечугите, водят до появата на Анаконда. И днешният фашизъм е много по-фашистки от вчерашния. И това което ни чака е да ни погълне по-голямата змия. -

Хвалете я, неразбрани! Хвалете я! Кой ви бърка?