"В тази антична градина Майкъл Корлеоне научи за корените, от които неговият баща беше израснал. Че думата "мафия" е означавала първоначално "убежище". После станала наименование на тайната организация, възникнала, за да се бори против управниците, които тъпчели страната и народа й от векове.

...

   Справедливостта никога не идвала от страна на властите, затова хората винаги се обръщали към своя Робин Худ - мафията. И до известна степен мафията все още изпълняваше тази роля. Хората се обръщаха за помощ към своя местен шеф на мафията при всяко непредвидено обстоятелство. Той заместваше агента на службата за социални осигуровки, той беше техният областен началник, готов винаги да им даде хляб и работа, той беше техният защитник.

     Но онова което доктор Таци не добави и което Майкъл научи сам през следващите месеци, бе, че мафията в Сицилия беше станала нелегалната дясна ръка на богатите и дори помощна полиция на правната и политическа система. Беше станала капиталистическа организация - антикомунистическа, антилиберална, налагаща свои собствени данъци за всякакъв вид услуги, колкото и дребни да бяха те."      Марио Пузо, "Кръстникът"

1.

Това което Марио Пузо е описал, се случва постоянно. Отдолу се поражда опозиция срещу държавната власт, тя започва да се разраства, но колкото по-голяма става, толкова повече нейните водачи излизат от контрола на народната маса, и се обръщат срещу тая маса, и започват да работят в полза на държавното статукво - прихванати, подкупени или принудени.

(Под "държавно статукво" трябва да се разбира върхушката на най-мощните корпорации, т.е. банките,

които контролират държавите чрез корупция. Те са истинското срастване с държавната власт

и могат да продължат да бъдат държава, дори ако националните държави бъдат отменени,

примерно посредством набиращите популярност днес, но всъщност стари анархистични идеи.

В рамките на корпорацията върхушката играе роля тъкмо на държавна власт. Тя е погълнала

 до голяма степен и днес функцията на националните държави, и нищо не пречи, да ги погълне напълно,

и след това да примигва срамежливо, като питон, който току-що без да иска е погълнал цял вол.)

По същество е станало така, а формално опозицията може да се е кръстила и маскирала всякак. Може да се нарича социализъм. Може да се е кръстила комунизъм. Може да е ислямизъм. Може да е форма на религиозна ерес. Може да е национализъм. Може да е и възраждане на православието. Може да бъде революция. Може да бъде и псевдоопозиционна партия в днешната псевдодемократична българска действителност, на каквито се нагледахме и за каквито въобще не искаме вече да чуваме. Може да е с още много имена - сатанизъм, нацизъм и пр. доктрини. Може също, и често се случва, властовото статукво изпреварващо да инициира пораждане на опозиция.

Това е проблемът на йерархическата система и тоя проблем е принципен. Затова ще го опиша отново и ще се опитам да обясня, как от голямата йерархия се пораждат като опозиция многобройни нови йерархий, които се обединяват и нарастват, и нараствайки биват поразени от синдрома на многобройната йерархия.

Всяка йерархическа система предаставлява един организъм, с диференцирани в някаква степен органи. Върхът на тая система е тъждествен с главата, а посредством главата организмът може да бъде воден. Повеждането на целият организъм от главата представлява инициатива породена отгоре и движеща се надолу. Това е процес, проявяващ се като разделение на труда, чиято организация е под формата на структурирана от инициативата на елита на власт и натрупания опит йерархическа система, в която има йерархически нива, като и съотношения между броя на хората в съседните нива.

Т.е. щом йерархическата система е станала голяма, инициативата осъществяваща организираното действие се предава посредством йерархическа система. По тоя начин, елитът на власт осъществява реален контрол и реално управление.

Когато една йерархическа система е малобройна, обществото й лесно може да смени своя елит на власт, ако той е негоден, ако злоупотребява с общественото си положение или ако се е появил по-добър елит. При едно малко племе, инициативата на смяна се поражда и осъществява и без съответната възходяща йерархическа система. Двете движения, т.е. инициативата на управляващия елит (отгоре-надолу) и инициативата на обществото за неговата смяна (отдолу-нагоре) са теза и антитеза. Те представляват двете главни форми на обществените отношения. Главните обществени отношения не са отношенията в базата, както е казал Маркс. Главните обществени отношения са отношенията между базата и надстройката. Това е кръговратът на общественото йерархическо взаимодействие.

АКО ОБЩЕСТВЕНАТА ЙЕРАРХИЯ Е МАЛКА И ПРОСТОУСТРОЕНА, ДВИЖЕНИЕТО НАГОРЕ Е ЛЕСНООСЪЩЕСТВИМО; АКО Е МНОГОБРОЙНА И СЛОЖНА, СЕ ПОЯВЯВА ПРОБЛЕМ, ЗАЩОТО ДВИЖЕНИЕТО Е СПЪНАТО НАГОРЕ И СЪОТВЕТНО - ЦЕЛИЯТ КРЪГОВРАТ, ПО КОЙТО СЕ ИЗВЪРШВА РАЗВИТИЕТО. ТОВА ДВИЖЕНИЕ НАГОРЕ Е ПРОЦЕС НА КОНСОЛИДАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ, КОЙТО ИЗИСКВА ПРАВИЛЕН НАЧИН НА ОРГАНИЗАЦИЯ.

От това се появява не финансова, а политическа криза. Защото обществото се подчинява на елита на власт в по-голяма степен от колкото го подлага на съмнение и съответно дискриминира постоянно пораждащия се от самото общество конкурентен елит.

При такава ситуация, върхът на голямата обществена йерархия представлява монопол, той е базов монопол, той е майката и той е бащата на всички монополи в човешкия свят. Той е и причината за капиталистическото натрупрване.

2. Кулминацията на политическата криза в глобалната държава се нарича Световна война.

Базовият монопол произтича от липсата на обратна йерархическа система (правилна избирателна система), която да канализира инициативата на конкурентния елит, породена отдолу-нагоре.

Та значи имаме голяма йерархическа система, под формата на национална държава. Обаче националните държави започват да се обединяват в една държава. И тая глобална държава представлява монопол в най-висша степен, защото по-многобройна от нея няма. Тя прихваща върховете на по-малките йерархии на всички нива. Когато отдолу израстват нови опозиционни йерархически групи, главната имперска власт, може да ги толерира дори и малки и незначителни, или да ги прихваща ако се разрастнат прекалено, защото нарастващата йерархическа система възпроизвежда същия базов монопол.

Манипулирайки по тоя начин породените като автентична опозиция групи от хора, елитът на власт може да ги сблъсква една срещу друга, произвеждайки или поощрявайки от междуетнически конфликти, до световни войни. За да спре устремът им към истинска смяна на елита на власт, като ги сблъка една с друга.

Заплаха с революция отдолу, и непреодолим натиск отгоре. - Така задкулисната, конспиративна, корумпираща, глобална, наддържавна, финансова, банкерска  власт работи националните правителства и държави за да ги вкара във война.

Много добре тая операция става в навечерието на предстоящи избори, когато на кормилото на националните държави са умишлено подставени хора с криминално минало, които са заплашени от съдебно преследване ако паднат от власт и поради това са готови на почти всичко. Ако тая задкулисна власт желае да вкара някои държави във война, тя е в състояние да изсмуче жизнените сокове на широки обществени маси (нещо което и без друго си е естествен процес, който само бива доведен до крайност), и така да ги революционизира, а след това задкулисно да организира отделните обществени групи, за да ги вкара във война. Не е изключено и дори е много вероятно, в момента в България точно това да става.

Спасението, доколкото не е късно е само демократично.

3. Йерархията на Йотор.

"13 На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

14 А Моисеевият тъст(Йотор), като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

16 Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

21 Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб."

При една обратна йерархия (демокрация), смисълът от гласуването на обществото при референдум или назначение на народен представител, е даден от Йотор - всяко голямо дело да решава обществото, а за всяко малко народните представители да решават сами. Въпросите които се повдигат отдолу обаче, не произтичат от най-некомпетентната част на обществото. А от опозиционните лидери, които са конкурентен елит. И фактически отношението което възниква в тоя случай е отношение между първооткривателя, който открива природния закон (и съответно сечивото, машината) и последователите му, които се научават да боравят с него, бидейки също хора. Защото комуникацията в човешкото общество е на базата на това че комуникират хора с хора, а не хора с животни или стените.

Т.е. елитът на власт смята че има правилното средство, за да води. Обаче отдолу се появява друг елит, който изважда друго средство и казва, че то е по-добро. Обществото избира при всички случаи, кого да последва. На страната на правилния елит е правилният природен закон, който принуждава обществото да тръгне в указаната от правилния елит посока. Обществото няма интерес да заглушава гласа на критиката и съответно на дебата.

Целта на демокрацията (на правилната възходящата йерархия, каквато до днес няма и не е имало) е постоянно да ремонтира повредите в най-високата част на йерархическата система. И в движение нагоре това е голямото дело. А в движение надолу, голямото дело е законодателната дейност. Обаче движението надолу бидейки нисходяща йерархия представлява разделение на труда, при което продуктът на тоя труд се разменя посредством пари. А движението на горе, бидейки обратното на нисходяща йерархия, представлява и обратното на разделението на труда. И пари за избори не са нужни! Ако днес народният вот се осъществява посредеством пари, това означава, че липсва движение нагоре, а си продължава движението надолу.

Кой от двата такта е по-важен - йерархическото движение нагоре или йерархическото движение надолу? Няма по-важен, те са равнопоставени - те са теза и антитеза.

Йерархическата система при наличието на група от много хора е безусловно необходима. Тая йерархическа система базира на съотношения между броя на съседните нива, които обуславят отношения между относително по-малък брой хора. Така например в армията най-долното ниво е едно отделение от  единадесет човека. Всяко отделение си има командир. Три отделения са взвод и имат взводен командир. Три взвода правят рота с ротен и т.н. Т.е. на най-ниско ниво съотношението е едно към десет, а по-натам е едно към три. При моята йерархическа система, която е обратна, възходяща, съотношението е едно към сто. Това е много голямо съотношение, но аз съм го възприел, защото колектив от сто човека е приемлив, и защото активно действащите бойци за власт, така да се каже, воюващи за линия на управление и имащи авторитет пред останалите ще бъдат малко. Понеже са малко останалите от електоралната секция ще ги познават и наблюдават. Контролиращите трябва да могат да наблюдават контролираните. При нисходящата йерархия по-малобройните горни нива наблюдават по-многобройни долни нива и затова съотношенията между бройката на йерархическите нива трябва да бъде относително малки. При възходящата йерархия са възможни и донякъде желателни по-големи съотношения. Но сто човека електорат на един съветник мисля трябва да е тавана.

Защото при съотношение примерно едно към милион има вероятно 50 000 кандидати за народни представители. Ако започнат да спорят никой смъртен няма да може дори само да им изчете гледните точки. Нито могат да се съберат на едно място и да гласуват и преброят гласовете.

4. Взаимодействието между йерархическите нива съдържа в себе си свободен пазар, тъждествен на относителната свобода на избор на малкото дело което е  подчинено на голямото дело.

Балансът на динамичната система е между вездесъщото разделение на труда и съответно покълващи семена на опозиция, и предопределената от господстващата първопричина главна рамка, зададена посредством най-голямото дело на обществения интерес, който в настоящия момент на криза стихийно се опитва да прокара правилен начин на организация.

Ако приемем, че в движение нагоре по йерархията, електоратът може да решава със средна скорост два пъти годишно, а парламентът двеста и двадесет пъти месечно, това означава, че съотношението между големите дела и малките, при движението нагоре е едно към хиляда триста и двадесет. В движение надолу обаче, работата на парламента е първото и най-високостоящото в йерархията проявление на разделението на труда в обществото. Останалите видове труд се подреждат надолу по йерархията. Първи подгласници са висшите длъжности на изпълнителната и съдебната власт (ако парламентът е решил, че трябва да има такива). Надолу следват и останалите видове труд, които са и власти, чак до властта на последния кенефаджия. По силата на тая логика, властите в движение надолу по йерархията са относително независими една от друга съвсем естествено. Причината е казана от Йотор - за всяко голямо дело да решава по-високостоящата власт, а за всяко малко по-нискостоящата. Така че няма никаква нужда, законодателната изпълнителна и съдебна власти да бъдат разделяни с опити да се постулират принципи, от които няма никаква необходимост. Така както няма никаква необходимост, да се откриват природни закони, които не съществуват обективно.

Принципът за разделението и равнопоставеността на властите, който бил гарант за демокрацията, по същество е лозунг. Защото законодателната власт винаги ще бъде над изпълнителната и съдебната (такава е по същество) и никога няма да бъде равнопоставена на тия две власти. Това означава, че изпълнителната и съдебна власти са донякъде зависими от законодателната, поради влиянието на голямото дело. Същевременно, законодателната власт и всички останали власти, в движение надолу по йерархията, са разделени съвсем естествено, защото са част от разделението на труда. Опитите някой властник, да осъществява пълен контрол над тях е същото, което е правил Моисей, преди да го посъветва Йотор - това е опит, един човек, да бъде вездесъщ. И понеже частната собственост произтича от работното място, съответно и отмяната на частната собственост ( в смисъл, че всичко е на всички), или пък концентрацията на собственост в малко хора,  е опит, за повече контрол от страна на върхушката отколкото тя може да извърши от гледна точка на чисто физическите си човешки възможности. Същевременно именно законодателната власт по времето на комунизма беше монополизирана, поради въпросната липса на възходяща намаляваща йерархия. Така както е била монополизирана и преди комунизма, по времето на всички царства. Така както е монополизирана и днес и самото развитие на окрупняване на останалата собственост надолу, посредством конфискация, чрез държавата и банката е по същество движение срещу тези Йоторови принципи.

Какво означава монополизиране и какво означава частна собственост над едно работно място? Въпросът е доколко едно работно място си е от частен характер и доколко е в зависимост от това над него? Защото малките дела са подчинени на големите. При йерархическото движение надолу по йерархията, всяко по-ниско работно място е подчинено на по-високото и в крайна сметка на законодателната власт. Обаче над нея трябва да бъде обществото, ако ще говорим за демокрация. Ако не е, значи има монопол над депутатските работни места, които са частни повече отколкото им се полага.

Та значи! Имаме много видове труд, които са подредени в еднинна йерархическа система. Тези видове труд разменят своя продукт, т.е. те са част от пазара. При тая размяна, свободната воля на отделните пазарни субекти, е свободна но само дотолкова, доколкото не е ограничена от волята на йерархическите нива над тях. Т.е. малкото дело може да си развява байрака, но само доколкото му позволява голямото. От друга страна голямото дело също е ограничено, защото колкото повече опитва да осъществява повече контрол, толкова повече отива към ситуацията на Моисей, когато той съдел сам народа. Всичкото това нещо е пазар. То включва и държавната власт. И какво означава понятието "свободен пазар"? Доколко той е свободен, при положение, че е под формата на йерархическа система, в която са установени йерархически отношения? - Дотолкова, доколкото всяко малко дело е ограничено от голямото над него.По-високостоящият в йерархията е задал рамка в която по-нискостоящият има относителна свобода. Но дори и тая свобода е илюзорна, защото човекът е принуден да се съобрзява с обективната действителност и съществуването му е в зависимост на това, доколко той е адекватен на нея.

Държавата да не се намесва на пазара, казват днешните либерални демагози?! Това въобще не е възможно и никога не е било факт. Според тоя господстващ лозунг, днешният т. нар. "свободен пазар" изобщо не съществува, именно защото държавата не е спирала да се намесва на пазара. Според приведената тук от мене логика обаче, държавата освен всичко е и част от пазара. Защо трябва тъкмо на нея да й бъде забранено да се намесва на пазара?

Вижте го абсурда на днешната пропагандна апологетика! Моисей е най-висшият пазарен субект. Неговата воля надделява над волята на тия под него, а въпросът, на кого се подчинява той, е решен лесно - на Господ! А въпросът, на кого се подчинява държавата в уж независимия от държавата пазар е решен още по-лесно - на народа.

Но тъй като това не е така, контролиращите държавната власт имат възможност да злоупотребяват с работното си място. Злоупотребата с това работно място добива все по-отчетливата форма на погазване на природния закон - тоя на Йотор. Вгледайте се  в това което казва Йотор! Той е описал една правилна йерархия, при която най-отгоре е най-кадърният, а надолу са "способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба". При такава конфигурация товарът на управлението добре се носи от управляващите и от обществото. Какво става обаче, ако в управлението се натрупат некадърници? Това е все едно, че е унищожена самата йерархия, нея я няма дефакто. Това се получава, когато най-високото обществено място, е останало временно независимо от голямото дело на тоя над него. Това работно място е качествено различно от всички останали работни места под него, защото не е много ясно на кого е подчинено. В Библията то е подчинено на Бог, в днешната демокрация на народа. Ако обаче демокрацията не е демократична, тогава се поражда злоупотребата с монополно положение, което е погазване на природния закон за нуждата от правилна йерархия, където йерархическите пазарни субекти трябва да имат оптимално съотношение между свобода и несвобода. Некадърният управник се превръща в тиранин, потискащ не само отделните пазарни субекти в опитите си да контролира повече отколкото е възможно. Той потиска порива за развитието на обществото и живота изобщо, заложен като вътрешна природа и произтичащ от древни времена.

Как да обясним големината на голямото дело стоящо над законодателната власт и произтичащо от народа чрез същата проста математика, до която прибягвах и до сега? Ако в движение нагоре по йерархията съотношението между броя на големите и малките дела е примерно едно към хиляда триста и двадесет; то съотношението между големите и малките дела в движение надолу по йерархията е комай едно към безкрайност. Това означава, че некадърният управник в условията на липса на правилна демократична избирателна система (обратна йерархия) се бори с безкрайно силен противник (вездесъщ). И тоя некадърен управник може да я прихваща вездесъщата опозиция, като я превръща в псевдоопозиция, но само до определена степен и съответно - до определен етап на развитие.

Наистина няма вечна власт, обаче некадърната власт в една многобройна империя, в която няма демокрация и поради това се е получил монопол, може наистина да направи глобални поразии.

Този монопол над законодателната власт, представлява невъзможност за осъществаване на контрол над работните места в парламента от обществото, поради липсата на правилна избирателна система. Понеже не е схваната същината на ставащото във фундамента, управлението на деградиращото властово статукво опитва да запази властта си чрез опити за още повече контрол над работните места надолу по йерархията. И по тоя начин пречи на разделението на труда, а от там и на развитието. Обществото произвежда (заблуждавано и от елита на власт) други ялови решения на проблема - или отмяна на държавата и йерархията, или управление само с референдуми, или отмяна на парите и пазара и т.н.. Това по същество си е същото - опит за отмяна на разделението на труда.

Резултатът от всичко това е хронична безизходица, която се дължи на това, че се затлачва все повече цялостният кръговрат на общественото йерархическо взаимодействие. По-добре е науката да признае, че държавата е част от пазара, а да не я разглежда като нещо отделно. Защото разделението на труда започва като движение надолу по йерархията първо със законодателната дейност на парламента. А избирателният процес не е част от пазара и пари за избори не са нужни.

Обобщеният поглед на случващото се е, че движението надолу по йерархията, проявяващо се като разделение на труда представлява организирано действие, при което различините пазарни субекти извършват организиран мониторинг, така да се каже, над обективната действителност. При тоя мониторинг, най-мощните, най-интелектуално силните пазарни субекти оказват най-голямо влияние на дейността на обществения организъм. Над най-мощните пазарни субекти е обединеният обществен надзор. Той не е пазарен субект, защото не е проява на разделение на труда. Това взаимодействие между теза и антитеза, това последователно движение, което преминава последователно отгоре надолу и отдолу нагоре по йерархията  очертава траекторията на движение по която се е движило и продължава да се движи не само развитието на човешкия обществен организъм. Това е траекторията по която е протекло развитието на единния организъм на живата природа. Развитието на тоя организъм означава диференциране на нарастващ брой органи. Това е разделението на труда в обществото и в живата природа. Целта на съществуването на повече органи е усвояването на свободни ниши и съответно - повече опорни точки които да са база за оцеляване единния организъм при неизбежните промени. Тая джунгла в развитие е предопределила съществуването и действията на всичко и на всеки. Тя е предопределила, кой кога и как да се роди и да си счупи главата. Както и колко крачки да направи. И няма никаква свободна воля и никакъв свободен пазар. Но има съществуващ неизползван интелектуален потенциал, поради недоразвитата организация. Тоя потенциал ще бъде използван, защото няма друга възможност. Поради господстващата желязна необходимост.